Бесите в Чепинската Котловина
бесите
Установено е, че в земите на днешната Чепинска котловина пламват първите искри на цивилизация.
Така че любителите на историята ще бъдат възнаградени щедро във Велинград.
Трудно е да се установи, обаче, кога точно е заискрил живота на човека в Чепинското корито.
През 1965г. след разкопки на могила в Дорково, местност Гудювица се оказа наличие на артефакти от неолитната ера. Могилата се намира в непосредствена близост до Крепост Цепина.
Не след дълго е открита и втора подобна, до Макаков Мост, в град Ракитово. Такива останки има и на Алков камък, близо до Град Костандово. Едно от доказателствата, че Чеписнкия край е бил обитаван от траките е че тук живеят власи. Според проф. Батаклиев – власите са романизовани траки. През първата половина на 4ти век преди новата ера бесите са попаднали за известно време под властта на Александър Македонски. За неговото владичество говорят намерените монети.
Според българските историци племето беси са били едно от най-големите тракийски племена.
Всъщност те са второто по многолюдност племе. Първото са одрисите.
Има теория, че името „беси“ им е дадено поради уседналия им начин на живот, за разлика от скитите (които тогава са били номадски племена) – Βησσοι, Βιεσσοι, Βέσσοι отговаря на тракийската дума вес, вис – село, стан, място където се остава; санскритските виса, васа – село, стан, място където се остава, а също и на старобългарската дума вьсъ – село, селище, място.
Един от основните градове на бесите е тракийското селище Бесапара (дн. с. Синитово, Община Пазарджик) – пътна станция на централния път Сердика – Филипопол. Бесите (на гръцки: Βησσοί,Βιεσσοι,Βέσσοι; на латински: Bessi, Biessi) са жречески род от тракийското племе, почитащи бог Дионис. За това свидетелстват останките от храма е негова чест на Вр. Острец. Артефакти и останки от тракийска керамика можете да намерите в Историческия Музей на Велинград.
Бесите под Римската власт
Известни са като родолюбиво, войнствено и непокорно племе. Затова и те последни падат под римска власт. Това става през 46г. от новата ера. по времето на Клавдий I.
Тогава част от тях биват разселени, други романизовани – днес те се наричат власи. Трети са предадени в робство или причислени към римската войска.
Това дава началото на смесен трако-римски периода, който продължава до идването на славяните през IV-VII век. Този век е бил много динамичен в строително отношение. И римляните са ни оставили огромно архитектурно наследство.
Повече за римляните в Чеписнката котловина можете да прочетете в специално посветената за тях статия тук.
Източници:
Чепински край Велинград – Манол Чолев
Чепино благословена българска земя – Петър Полежански
Енциклопедичен справочник ЧЕПИНО А-Я – Книга Първа