Църквата Света Троица във Велинград

света троица

Църквата „Света Троица“ се намира до централния площад „Възраждане“ на квартал Каменица. Този храм е с интересна и богата история. И ще посветим тази статия изцяло на него.

История


Църквата „Св. Троица“ е най-старият действащ православен храм не само във Велинград, но и в цялата Чепинска котловина.

Издигната е през 1816 г., върху основите на едноименното каменно черквище. На входа има каменна плоча и до днес седи надписа – юни 1816г.

Това я прави и втората най-стара постройка във Велинград след сградите на Мъжка и Женска баня в Лъджене. Те са построени около 1750г. и както сме говорили в тази статия, са не само най-старите сгради във Велинград, но и най-старите действащи бани в България. От самото си издигане през 18ти век, те са работели без прекъсване.

Също църквата Света Троица е една от първите църкви с тези размери от предиосвобожденския период. Първата е била построена през 1806г. в Белово, след това през 1813г. в Батак, и след това е построена тази в Каменица.

Дотогава на мястото е имало малка постройка в земята, в която се е влизало няколко стъпала надолу. Както е било по османските закони.

Такова малко червище е имало и на мястото на църквата Успение Богородично в Лъджене.

Посторяване

Голямата раждаемост в селото през периода 1816 – 1869 или пожар, налагат да се направи възстановяване и разширение на храма. В този времеви ареал, църквата в селото е основен стожер на религиозната идентичност не само тук, но и в съседните населени места: Корово, Лъджене, Чепино, Дорково, Костандово, където християнското население не надвишава 20 %, според старите османски документи. Административната и независимост от патриаршията в Цариград, дава възможност финансовите и приходи да останат в пълна степен тук в храма.

Според законите в Османската империя, църква може да се построи при спазването на няколко условия:

1. Да се съгради върху основите на стар християнски храм

2. Да няма камбанария

3. Да има разрешение от султана

Само, че тук не са спазени всички изисквания.

И все пак е построена църквата. В периода наричан от историците „Кърджалийско време“, защитник на местното население от бандитските набези е бил хаджи Башко. Според запазените устни сведения, той дава разрешение на инициатора за възстановяването на храма поп Ангел от Каменица, да се направи строежа. Изследователите Атанас Дончев и Александър Арнаудов, казват че поп Ангел произхожда от рода Попови (Кукуригове). Появява се любопитния парадокс, до 1816 г. – поп има, църква няма. Но има и втори любопитен момент, храма в село Каменеч, работи на местно ниво, без да има административна „шапка“, без да плаща църковен данък, без да му се „спускат“ свещеници. Храма в село Каменеч(ц), поставям умишлено „ц“ в скоби, като втори възможен начин за изписване на селото.

Света Троица е стожер на християнството, не само в Чепинската котловина, но и в цяла България. Играл важната роля на за духовното съзряване на село Каменица и нейното население.

Разказите на Поп Методи Драгинов вдъхновяват Антон Дончев за написването на “Време Разделно”

В храма по сведения, е открит стар ръкописен Требник, в който е поместен летописен разказ на поп Методий Драгинов. В него той разказва за ужасите при масовата религиозна асимилиция от страна на осмаците през 1666г. 

Мълви се, че и в двора на църквата е погребан и самият поп Методи Драгинов. Мненията обаче са доста противоречиви, понеже според някои историци твърдят, че такава личност никога не е съществувала.


Света Троица е помещавала първото килийно училище в Чепинската котловина.

През 1823 г. в двора на този храм е открито килийно училище, което по-късно прераства в първото светско училище в Чепинско. Първите, известни засега, учители в него са били: Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Саев — той въвежда като учебник “Рибния буквар”, Георги Чолаков — Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.

Паметна плоча на мястото, на което се е намирало килийното училище в двора на църквата

Света Троица по време на Османското робство

По време на османското робство църквата „Св. Троица“ е оказала решаваща роля в съхраняването на българското самосъзнание и християнска вяра на хората от с. Каменица. В подкрепа на това становище говори и статистическата информация от османските данъчни регистри, която разкрива, че за разлика от съседните села: Лъджене, Чепино-Баня, Костандово, Корова (дн. Драгиново), Дорково и Ракитово, в с. Каменица никога не са живели мюсюлмани.

Ролята на храма в Освобожението.


Черквата „Св. Троица“ е служила и за убежище на местни будни българи, които се борели срещу османската власт и подтисничество. Под олтара ѝ е имало скривалище за оръжие на Тайния революционен комитет (през 1876 г.), ръководен от поп Топорчо (Илия Попатанасов).
Църквата е обновявана през 1869 г., както и през 1938 г.

За Поп Илия Попатанасов ще говорим много, защото той е една изключително интересна личност и важна фигура, не само в Чепинско, но и в Освободителния процес на България. Отделно от това, голяма част от фамилиите във Велинград са негово пряко потомство. Но да не избързваме – подготвяме много обстойна и интересна статия специално за него!

Но през Освободителния процес

в края на 19в. Света Троица е служила за среща на революционните дейци – по неофициални сведения тук през горите на Алабак са идвали Васил Левски и Бенковски. Поп Топорчо лично се е познавал и с двамата.

Храмът е служел за леярна на куршуми и склад за оръжие. Под олтара е имало кръгла, масивна каменна плоча, която се вдигала от няколко човека и била пълна с оръжие и всякакви други боеприпаси.

Но докато сме на темата за църквата Св. Троица и Освобождението, не може да не споменем интересни факти от паметта на Васил Содев, кметувал в село Каменица през 40те години на миналия век.

Ето какво пише той в своите спомени:

“Пред самия олтар на черквата имаше една кръгла плоча, под която имаше голяма дупка скривалище за оръжие. Тази плоча при тържествени годишнини като Освобождението на България и други се отместваше, за да се види къде е било от укривано оръжието. През другото време дупката беше покрита на нея попа четеше своите литургии. Извършваха се венчавки и опяване. Сега през 1969 нарочно отидох да проверя това скривалище. Смятах по административен начин да задължим свещеника да го запази като историческо място – паметник. Но какво намерих – свещеник Белев ми обясни, че са направили ремонт на църковния под, който беше от бели мраморни плочи. Когато били правени, не били хубаво наредени, та понякога богомолците се спъвали. Затова черковното настоятелство решило да ремонтират плочките, а там където беше скривалището да се запазило. Като спомен пак поставили мраморна плоча само че направили правилен кръг, очертаван с пергел за по-голяма точност. А скривалището запълнили защото нямало нужда вече да се вдига плочата.”  

И така, за съжаление този паметник на българската борбеност и изобретателност е погребан.

Архитектура


В архитектурно отношение църквата „Св. Троица“ представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида и двускатен покрив.
Стенописите са правени през първата половина на ХХ век. Иконостасът е обикновен – столарска изработка, но иконите му са живи и въздействащи.

Върху външната стена на църквата се наблюдава и икона на Богородица в синьо, и това е една от малкото църкви в България в която може да се види.

В 1891 година, вече в Княжество България, е изградена камбанарията в северната част на църковния двор, като майстор е Атанас Ан. Козов от Пещера. Камбаните са дело на видния камбанолеар Димитър Велеганов от Банско. Първата малка камбана е от 1890 година, дар от Стою Малинов и синовете му Илия и Димитър, а втората по-голяма е от 1897 година и е с изображение на Възкресение Христово и от четирите страни по един от евангелистите.

В 1929 година църквата е електрифицирана, а в 1938 година е направен вътрешен ремонт.

В 1939 година са изписани сводът на наоса, част от олтара и парапетът на балкона. Иконостасът и иконите са подменени с нов дървен, без дърворезба, дело на руснака, женен в Каменица, Александър Байков. Негово дело са и троновете в църквата, а иконите са изписани от Петър Джамджиев с помощта на Асен Дончев – и двамата от Пловдив. Стенописите в храма са довършени в 1952 година от видните дебърски майстори Христо Апостолов и Георги Исачев.

Камбанарията на Света Троица

Има твърдения, че църквата е горяла на два пъти: през 1869 г. и през 1938 г. Чак през 1891 г. започва изграждането на камбанарията, като отливането на камбаните се прави в двора, а цялото население, носи гилзи, пирони, бакър, кой каквото има за да се отлее камбана. За заплащането труда на леярите от Пловдив, лични средства отделят каменчаните Стою Малинов и синовете му Илия и Димитър. Наследниците им днес, могат само да се гордеят с тяхното дело.

Каменен кръст с имената на загиналите във войните на южната стена на храма

Началото на музейното дело в Чепинската котловина

Кредит – Исторически музей Велинград

В началото на миналия век в храма е започната първата музейна сбирка за Чепинския край.

В двора на църквата се е помещавала и първата пожарна команда в Чепинската котловина в началото на ХХ век.

Още интересни факти около църквата Света Троица

В началото споменахме, че първите църкви през Османско робство са се появили в тези села – Белово, Каменица, Батак са били със специален статут. Имало е много дервенджии – това са охранители на проходи. През тези места има много римски друмове водещи към Беломорието. Следователно, се събирали данъци и районите били добре обезпечени. Това води до построяването на храмове, до просвета и до развитие като цяло.

Имайки достатъчно поклонници и следователно средства, храмът започва да изкупува земи от турски собственици. Какъвто е случаят с планинския масив Арапчал (Черновец) и Елин Връх.

Add a Comment

Your email address will not be published.

error: Content is protected !!