Църквата Успение Богородично в Лъджене

Църквата Успение Богородично

“Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е православен храм, разположен в Лъджене, централния квартал на Велинград.

Построяване

Идеята за построяването на православна църква в село Лъджене се появява след Съединението на България. Когато на 6 септември 1885 автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се присъединява с Княжество България . Лъждене до тогава е било слабо населено място, предимно със земеделски площи и феодални владения. Масово заселване в него се осъществява в годините след Освобождението. Православни българи от други части на България – предимно македонски българи от останалия в Османската империя Разлог и Банско.

През зимата на 1896 година общинският съвет взима решение за начало на строеж през лятото и за целта е избрана комисия. Видни личности от тогавашното село Каменица взимат участие в инициативата и изграждането. Това са свещеник Георги Иванов Баев, преселил се от Якоруда в Лъджене в 1892 година. Също кметът на Лъджене Георги Благов Бакърджията. Както и Иван Тодоров Масларов, Стою Докумов, Илия Хрисчов Калъчев и легендарния Поп Топорчо.

Строителството на храма започва през август 1896 година.

Наема се швейцарски архитект – Емануел Лупос от Пловдив, който в 1894 – 1895 година участва в изработването на градоустройствения план на Лъджене.

Материалите са дарение от гражданите – тухлите от Иван Стоянов от Пазарджик. Камъните и плочите от Георги Симеонов и сина му Иван Похлупков от Гулийна баня. Дървеният материал от общината.

Църквата Успение Богородично е въздигната за по-малко от 2 години. Черковната сграда била покрита в края на август 1897 г. Резбар на иконостаса бил майстор Йосиф Филипов и калфата му Яне Марангозов от Пловдив.

Иконите за църквата са изписани в 1897 година от видния живописец, представител на Банската художествена школа, Симеон Молеров.

И така църквата в Лъждене била осветена от Пловдивския епископ през 1900 година и отворила врати за поклонници.

На първо време била включена в каменската енория със свещеник известния Илия Попатанасов (поп Топорчо).

Църквата Успение Богородично
З

Близка история на Църквата Успение Богородично

На 3 ноември 1977 година става силно земетресение във Велинград. Както много други сгради, не пропуска и църквата в лъждене. Поврежда найк- вече камбанарията. Тя е пропукана цялостно и кръстът ѝ пада.

През май 2001 всички църкви в Чепинската котловина се връщат на подчинение на Пловдивската митрополия на БПЦ.

В 1994 година са реставрирани иконите, а в 2000 година са ремонтирани фасадата и покривът.

Църквата Успение Богородично
Храмът е красиво осветен през нощта

Празникът Успение на Пресвета Богородица

Познат още като Успение Богородично или Голяма Богородица 

е един от най-големите християнски празници, честван еднакво не само от православни христиани, но и от всички други християнски деноминации.

Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или по-точно на успението на физическото й тяло, защото тя не умира в действителсност. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

Българската православна църква и поместните (автокефалните) църкви, които са приели новия календар, отбелязват празника на 15 август (нов стил).

Add a Comment

Your email address will not be published.

error: Content is protected !!