Драгиново е старо българско село, разположено в близост до Велинград. То е едно от най-големите села в България. В момента се намира на четвърто място по големина в страната ни.

История на Драгиново

Историята на Драгиново започва от праисторически времена. В близост са намерени множество могили и светилища – като Калето (Близо до Стража, над селото) и Дреново. Те датират от 5-1в. Пр.Хр. За съжаление и повечето исторически местности днес са покосени от иманяри.

През 46 г. римляните завладяват Родопите. В местността Кореница са намерени монети от времето на император Антоний II, както и керамични съдове, римски зидове.

Драгиново е старо българско село с будно и работливо население. Трябва да подчертаем, че Драгиново е родното място на поп Методи Драгинов. Той е бил високо просветен българин със своя летопис за помохамеданчването. Писанията му за османските нашествия в този край, през 1666г. са основният източник на информация в История Славянобългарска на Паисий Хилендарски.

Като цяло допуска се, че през 1666г. животът тук е изгубил своята интензивност. След като хората са насилени да приемат исляма, османски имами са изпращани по тези земи за да проповядват религията. Тези духовници са учили хората да се примиряват, защото човек не може да промени съдбата си и онова което му е “писано”. По този начин в миналото, както в Драгиново, така и в другите помохамеданчени села е убит у тях всека стремеж към образование, благоустройство на селото към обновяване на личния и социалния обществен живот. Въобще към напредък.

Манол Чолев през 1969г. разказва как социалистическата революция заварва селото. Много изостанало, замърсено, без електричество и водопровод. След комунизма то се преобразява построяват се нови къщи електрифицира се започва мобилизация селото се водоснабдява от Клептуза и се построява съвет, ново училище, нови магазини и обществена фурна и здравен пункт.

Днес, за щастие вече много от хората в Драгиново са приели светския начин на живот и много от младите продължават учението си и след висшето образование.

Произход на името

В миналото Драгиново се е казвало Корова. За произхода на на това има две предположения. Първото е от турското “коро-ува” което означава “суха земя”. Такова твърдение обаче е много наивно и не може да се приеме, според Манол Чолев, защото това име би могло да получи само след помохамеданчването, а както споменахме то е много древно. Също селото е разположено по бреговете на Чепинска река. Така че земята тук със сигурност не е суха.

Известно от летописа на Поп Методи Драгинов е, че селото се е наричало Корова и преди това помохамеданчването. По-основателно е твърдението, че наименованието Корово произлиза от българския корен “корова” което означава крава. Драгиново, както в миналото така и сега е преимуществено скотовъдно село.

Драгиново днес е кръстено в чест на Поп Методи Драгинов, заради огромните му заслуги за запазването на историята в този край.

Традиции

Изключително атрактивни са местните ритуали. В този район на сватбата в миналото се канело цялото село. Ето така протичали сватбите:

“Церемонията продължава няколко дни, разказват местните. Жените се обличат в пъстри одежди, изработени ръчно от тях самите, и включват цветни забрадки, плетени високи чорапи с бродерия и втъкани сребърни и златни нишки, престилки, тъкани на стан. Самата сватбена трапеза включва халва и кешкек, приготвен от едро смляна царевица и месо, по стара рецепта. Сватбите са пищни, пъстри и богати.“

И до днес не са малко случаите когато се кани цялото село на сватбата.

Драгиново е едно много колоритно българско село, запазило в себе си духа и традициите на вековете. Жителите му са работливи и чистосърдечни. А заобикалящите го хълмове са достойни представители на Родопската красота!