просце

И в предишни статии сме говорили, как ако се намирате в близост до Клептуза, е желателно да посетите и параклис Св. Илия. Постройката е въздигната в непосредствена близост до старо тракийско светилище.

Но ако опияняващият горски въздух ви плени – може да продължите до емблематичния за Чепино, връх Просце.

Как да стигнем до връх Просце?

Както казахме, изходката ни точка са мраморните стълби над ресторант Езерото, при Клептуза. Изкачваме се до параклиса и поемаме по пътечката встрани от тракийските градежи.

Маркировката е червена.

Движим се сред вековна естествена гора. Това може да се разбере лесно по факта, че дърветата нямат линия. А също и стеблата им са с различна широчина. Това означава, че не са садени по едно и също време. За разлика от гората в много места на Алабак.

Всъщност интересно е, че това е най-близката естествена гора до Велинград.

По времето на османското робство, особено около мрачната 1666г., Османската империя започва да губи позиции по средиземноморските острови. Засилва корабостроенето. И започва масово изсичане на черен бор. Смолистата му дървесина го прави особено нужен при строенето на плавателни съдове.

След това в периода 1870 – 1874 г. „Източни железници“ построява жп линията Любимец – Белово, с отклонения Симеоновград – Нова Загора – Ямбол. Това означава, че почти целият северен склон на Алабак, чак до Милеви скали е бил изсечен.

Двайсетина години след това самия Вазов спира на Белово за да посети Чепинската котловина (днешен Велинград). И описва склоновете Красотите, които се виждат от района на Милеви скали. Тези гледки няма как да са видими, ако е имало гора. Както всъщност е днес.

Но достатъчно история – да поемаме по пътя.

Вървим по сравнително равна пътека, която скоро се слива с черен път. По него личи (особено в дъждовни дни, че минават джипове.)

Пътя изкачва лека денивелация. Редуват се иглолистни и борови гори. И след около 40 минути изкачване по пътя, виждаме тази табела.

Продължаваме по пътя и скоро вляво от нас се пада

Вековно дърво Просце

То бук и е на около 400-450 години. Има внушителни размери.

И веднага след това е и поляната на Просце. Тя е зелено и слънчево райско кътче през лятото. Харесва ми усамотението, което намирам на Просце. Там рядко съм засичала други хора.

И вече ако искате може да продължите нагоре по пътя. Ако държите ляво ще стигнете до разклона за Брези (Вдясно) и Джуков чучур (Вляво). Има табели.

Слизането пор Джуков чучур е остро надолу за около 10 мин. И след това по пътечка с умерен наклон надолу сте при хотел Кашмир, над Велинград.