Маркови скали

Маркови скали за скално здание, намиращо се над парк Клептуза. Скалите са се устроили в панорамна площадка, от която се вижда цялата Южната част на Велинград, връх Острец, връх Клептуза и отвъд Рила и Пирин.

Името Маркови скали идва от българския фолклор, когото народни певци и разказвачи са възпели по цялата страна. От малки сме слушали за подвизите на народния герой Крали Марко. Този тип предания са много популярни и в други краища на България. Те са изградени върху древните вярвания за обиколката а владетеля по своите земи и отпечатъка, който остава след преминаването му.

Легендата гласи, че Крали Марко е хвърлил огромна скала в планината.

За написването на този блог прочетох (и още чета 🙂 ) доста книги, свързани с прекрасния ни Велинград. Някои исторически, други енциклопедични, трети повествователни, а четвърти писания на местни автори.

Прекрасно описание на Маркови скали ни дава един почетен велинградчанин и естет. Това е д-р Александър Попов.

За съжаление от тази година той вече не е сред нас. Разказът е от книгата му „Земята на моя народ“.

Маркови скали – Александър Попов

Намират се на един час път пешком над Чепино, южният квартал на Велинград. В края на широка поляна, открита на север, запад и юг се издига скална грамада, надвиснала над дълбок дол. При ясно време погледът достига бледосинкавото старопланинско било, под което тъмнее Средна гора. Рее се на воля към остро изсечените бълбочели върхове на Рила и Пирин, за да се спре и полегне върху мощния лоб на родопския връх Сютка. Пет български планини обгръща погледът оттук – най- големите и най-живописните. Обзема те странно усещане. Чувстваш се пречистен, окрилен, отдаден. Това е твоята родина и ти си неин.

Наблизо, сред гъста борова гора, се намират останки от някакъв градеж – ров и над него камънак. Наричат това място Света Неделя. Историята му тъне в мрак и неизвестност. Дали и тук, край езическия култов знак, не  възникнало християнско оброчище? И защо тъкмо в това незнайно, трудно достъпно място? Дали откровение свише не е довело човека в този пущинак, за да копае и да съгражда, усетил присъствието на неведома сила? Нещо смътно, неуловимо, мистично витае наоколо, за което днешния човек е загубил сетиво.

Маркови скали

Неотдавна научих, че тук на Маркови скали, меридианът на 24 градуса източна дължина пресича паралела на 42 градуса северна ширина. Две числа с едни и същи цифри, но в обратен ред. Ето, че тази местност придобива в очите ми  нова многозначителност. Все си е същата, с нищо не се е променила, а е сред величините от планетарен порядък.

Маркови скали

Как е попаднала тази пресечна точка тъкмо над Маркови скали? “Случайно съвпадение” – ще отговори трезвото научно съзнание. „Нищо подобно!“ – ще възрази интуитивното  съзнание, което предусеща явленията, и върви преди опита. За него 24 и 42 говорят на свой език, отправят послание, крият мистерия. Ако панорамата от Маркови скали окриля и вдъхновява, а руините на света Неделя е заложено знамение, тази пресечна точка едва ли е случайна. Дали не подсказвана свой ред, че местността не е като другите, че не е необикновена, чудата?

 На младини изучавах усърдно природните  науки и следвах уверено рационалния подход към познанието. Сега съм готов да приема, че зад видимото и осезаемото има и друго, свръхсетивно присъствие, което човек може да усети единствено в редните мигове  на духовно просветление и прозрение.

                                                                                                                     Др.Александър Попов

„Плодовете на нашия дух са много по-наши от децата ни. “ – Монтен

Как да стигнем?

Изходен пункт е езерото “Клептуза”. Върви се около 20 минути в посока изток покрай «Старите гробища». След 20 минути изкачване достигаме до плато «Гагови ниви», в дясно остават «Маркови скали». По маркирана пътека в посока североизток се върви около 40 минути, след което се изкачваме около 15 минути по стръмен склон и пресичаме коларски път. Над него, на скат е Пресечната точка на 24 градуса източна дължина пресича паралела на 42 градуса северна ширина, маркирана в бяло-зелено. Има поставени табели.

Други възможни подходи към точката са през конна база «Сивек», «Микроязовира»,хотел Велина.

Приятна разходка!