Мартеницата - Произход и история

Мартеницата – Произход и история

Мартеницата е българска традиция, празнувана на 1 март, известна като Баба Марта. Тя включва носене или разменяне на червено-бели усукани конци, наречени мартеници, които са символ на здраве, щастие и идването на пролетта.

Червеното символизира живота и силата,
Бялото – чистотата и новото начало.

Хората си подаряват мартеници като гривни, брошки или връзват по дрехите. Най-известните мартеници са Пижо и Пенда – две малки кукли от прежда:

Пижо (мъжът) е в бяло,
Пенда (жената) е в червено.

По традиция българите носят мартеницата, докато не видят разцъфнало дърво, щъркел или лястовица – знаци, че пролетта е дошла. Тогава я свалят и я връзват на дърво, правейки си желание.

Тази традиция има дълбоки корени в българския фолклор. Но също нейни разновидности се срещат в Румъния, Северна Македония и Гърция.

Историята на мартеницата

Историята на мартеницата е тясно свързана с българския фолклор и легенди, датиращи отпреди над 1 300 години, още от времето на основаването на България през 681 г.. Смята се, че мартеницата има тракийски, славянски или прабългарски корени, като символизира края на зимата и идването на пролетта.

Легендата за хан Аспарух

Една от най-известните легенди за мартеницата е свързана с хан Аспарух, основателя на България. Според преданието:

След като преминал река Дунав и се установил на нова земя, хан Аспарух изпратил вест на сестра си, дъщерята на Кубрат, за да ѝ съобщи за успеха си.
Той завързал бял конец на крака на бял гълъб, който трябвало да отнесе посланието.
По пътя обаче гълъбът бил ранен и част от конеца се обагрил в червено от кръвта му.
Така се получила червено-бялата комбинация, която станала символ на победата, живота и новото начало.

Празникът на Баба Марта и езически корени

Още преди християнството, траки и славяни са чествали Баба Марта (“старата Марта”), митична фигура, която олицетворява преминаването от зима към пролет. Хората вярвали, че носенето на червено-бели конци ще ги пази от зли сили и болести.

Червеното символизирало живота, слънцето и топлината.
Бялото – чистотата, невинността и зимата.

С времето този обичай се е развил в модерната традиция на мартеницата, която днес е неразделна част от българската култура.

Първите цветове в човешката история

Първите цветове, използвани от хората, са били естествени пигменти, извлечени от минерали, дървени въглища и органични материали. Тези ранни цветове включват:

Червено – от охра (железен оксид), един от най-старите известни пигменти.
Жълто – също от охра, но в по-светла форма.
Черно – от дървени въглища или изгорени кости.
Бяло – от креда, натрошени кости или каолинова глина.
Кафяво – от различни железни глини.
Синьо (рядко) – от минерали като азурит и лапис лазули, използвани по-късно.

Тези пигменти са били използвани в праисторическите пещерни рисунки, като тези в Ласко, Франция, и в пещерата Бломбос, Южна Африка, датиращи от десетки хиляди години.

Първите цветове в България

В България най-ранните използвани цветове датират от праисторически времена, особено от неолитните и тракийските култури. Археологическите находки показват, че ранните хора в региона са използвали червено, жълто, черно и бяло, подобно на другите древни цивилизации.

Източници на тези цветове в България:

Червена охра – открита в неолитни погребения (напр. във Варненския некропол, един от най-старите известни погребални обекти със златни артефакти). Червената охра е използвана с ритуални цели.
Жълта охра – добивана от железни глини, използвана в пещерни рисунки и за декорация на керамика.
Черно – получавано от дървени въглища и изгорени кости, често срещано в пещерното изкуство и керамиката.
Бяло – създавано от варовик или каолинова глина, използвано за стенописи и украса на съдове.

За храмовия комплекс при Долнослав

Има доказателства за тракийски гробници (IV–III в. пр.н.е.), където се наблюдава по-сложно използване на цветове, включително червено, черно и дори нюанси на синьо и зелено, което показва развитие в технологията на пигментите.

Можем ли да кажем, че мартеницата е хилядолетна традиция по нашите земи?

Точният произход на мартеницата не е напълно изяснен, но много историци смятат, че тя има тракийски, славянски, прабългарски дори праисторически влияния.

Със сигурност знаем, че траките, които са живели по Балканите много преди идването на славяните и българите, са имали множество езически ритуали, свързани с природата, обновлението и плодородието, които наподобяват традицията на мартеницата.

Тракийската връзка

Траките почитали богове на природата, особено свързани със слънцето и прераждането, което съвпада със символиката на мартеницата.
Те използвали червено и бяло в ритуалите си, като тези цветове били свързани с живота, смъртта и възраждането – същите мотиви, които се срещат в мартеницата.
В тракийското изкуство, включително керамика и текстил, често се срещат червено-бели мотиви, което показва, че тези цветове са имали важно значение.

Влияния от други култури

Славяните също имали обичаи, свързани със сезонните промени, и вярвали, че духове контролират зимата и пролетта.
Прабългарите, които дошли на Балканите през VII век, донесли със себе си шамански и войнски традиции, някои от които се смесили с местните тракийски и славянски обичаи.

Тракийска традиция ли е мартеницата?

Вероятно корените на мартеницата предхождат България като държава, и е възможно тя да има тракийски произход. Въпреки това, тя е повлияна и от славянски и прабългарски обичаи. С течение на вековете се е развила в уникален български символ, който продължава да се почита и днес.

Така че не можем да кажем със сигурност, че мартеницата е изцяло тракийска традиция, но със сигурност е част от древното балканско културно наследство, което българите са запазили през вековете.