Минералните води във Велинград – пълната хилядолетна история.

Минералните води във Велинград заемат централно място в многовековната му история. Преди 5000 години тракийски племена са използвали възвишенията в района заради добрия им укрепителен потенциал и щедрият му воден запас от лечебни минерални води.

Велинградския район притежава изключително културно наследство – регистрирани са  над 95  археологичнески паметници от Праисторията, Античността и Средновековието. Част от тях са дълбоко проучени – крепостите Цепина и Градот, Ранновизантийска и средновековни църкви и Ракитово и Костандово, неолитно селище в Макаков мост и други. От периода на Възраждането са регистрирани 65 архитектурни паметници и около 200 исторически събития.

Но археологическите паметници с най-голямо значение са старите минерални каптажи, официално датиращи от над 1000 години назад.

Велинград доказано е бил притегателно място за лекуващи се от най-древни времена. Някои от обществените бани са направени на мястото на стари римски бани. Това са Сярна баня (кв. Каменица) и Радонова баня (кв. Чепино). В Сярна баня е разкрит стар римски каптаж, римски монети, водопровод, отвеждащ водата към м.Кутел и м. Костандица.

Минералните води през Средновековието

Установено е, че Чепино (един от днешните квартали на Велинград)е ползвано като център за водолечние с минерални води, още от Средновековието. В трудовете си от 1870г. Ст. Захариев сочи, за намерен пергаментов лист в развалините на манастир Св.Спас (кв.Чепино, съграден през 1040г.), в който на старобългарски се съобщава, че пратениците на гръцки княз обновили не само храма  а и всички бани в „Цепина“ След това самият княз дошъл за да се лекува в тях.

„И придъшаше обаняше се княз и велеми обвеселише се“

Извадка от пергамента в Св. Спас

Следователно по време на византийското робство през 11в. Чепино е било вече известно с лечебните си бани. Посочва се, че българските царе и князове дохождали в района да се помолят на чудотворната икона в светата обител „Св.Спас“ и да се окъпят в „Цепинските минерални бани“.

По време на кратковременния си брак  на Алексей Слав с императорската дъщеря Маргарита Изабела, много фладърски рицари идвали в крепостта. Деспот Слав им устройвал пиршества, ловни мероприятия, след които се освежавали в лечебните минерални води. Всичко това имало особено важни политическо и стратегическо значение за добруването на района.

Има данни, че и Цар Иван Асен (1331-1371г)  посетил Цепина през 1337г. и се къпал в минаралните бани в Чепино.

Баните по Османско време

Според преданието, по време на турското робство, последният чепински учител бан Велю от с. Костандово лекувал дългогодишни рани в Лъджениски минерален извор и оздравял.  За благодарност той съградил банята със свои средства, а името му е овековечено по този начин –Вельова баня.

Това е третата баня в Чепинското корито, и тогава е била много отдалечена от селата. Построяването й е станало преди масовата и насилствена излямизация на населението – вероятно 1640г. Ст. Захариев пише, че по време на неговите проучвания тя е била в развалини (1870г.). Днес е възстановена и се използва се при стомашно-чревни заболявания, бъбречни и чернодробно-жлъчни и заболявания на ставите и периферната нервна система.

вельова баня - минералните води във Велинград

Вельова баня, напълно възстановена около времето на Освобождението

Чети още за минералните води във Велинград

В последствие местните хора намират още минерални извори, но поради липса на средства (заради високите данъци и беднотията от османката власт), ги облагородявали по най-примитивния начин – изкопавали яма и я ограждали с камъни, за да ги ползват като басейни. От топенето на ленени стъбла в минералните води. За тях се вярвало, че подсилват лечебните свойства на водата – така тези ями придобили названието „топила“.

Поробителите бързо оценили водната благодат в Чепинско

След като установили лечебните свойства на водата обаче, османците построили баня в Лъджене (днешна Женска баня/Карбонатна баня) за разкрасителни и оздравителни процедури на жените си. По късно е била разрешена за ползване и за жените на помохамеданчените българи (т.нар. гелини).

минерални бани в България

Женска баня е била първата баня в района, построена от османците.

През 1751г. е построена и Кремъчна баня за мъжете – плочата на банята се съхранява днес в Историческия музей на Велинград. Новата баня имала за цел да се забрави Вельова баня, а заедно с нея и българския й произход. Последната е била разрушена до основи, но с приближаване на Освобожнението е била реставрирана и се използва и до днес.

Баните днес

При посещението си през 1883 г. Константин Иречек видял на входната врата на банята в Чепино (Радонова баня) табела, на която била обозначена годината на построяването й – 1163г. от Егира (мюсюлманското летоброене) т.е. наша 1750г. Но както споменахме, само постройката е от тогава. Самото място е ползвано отпреди 1040г, по официални сведения.

Минералните води във Велинград в съвремието

СПА хотелите във Велинград са съвременния прочит на древните минерални лечебници. Например намиращият се в кв. Чепино хотел Камена е построен по искане на германския концерн Сименс, за лечение на техния персонал, пуснат в експлоатация през 1987г.

Дългогодишната история на минералните води във Велинград изобщо не е плод на случайността. Лечебните свойства и широкото им минерално разнообразие е притегателен фактор и за настоящите и бъдещите посетители на Спа Столицата ни – Велинград.

Add a Comment

Your email address will not be published.

error: Content is protected !!