Мистериозният живот на дърветата
Мистериозният живот на дърветата
“Един човек се връща от почивка. Приятелите му го питат:
– Как беше сред природата? Хареса ли ти?
– Каква ти природа? От тези дървета никаква природа не можах да видя!”😂
Ами така де, дървета като дърветата – тези скучни зелено-кафяви неща, които не правят нищо друго, освен да стоят на едно място, а в най-добрия случай предлагат сянка или място за хамак?
Е, да. Но истината е, че дърветата не са толкова скучни, колкото си мислите.
Знаехте ли, че те имат свой вид електрически интернет, който им позволява да предупреждават „приятели“ и „роднини“ на километри разстояние за нападение от насекоми? Или че когато в почвата няма достатъчно азот, те сътрудничат с гъбите, за да си го набавят? Или че имат различни личности и сами избират кога да се освободят от листата си?
Както виждате, има много за научаване в гората. През своята милионолетна история дърветата са развили невероятни способности, които им помагат в непрекъснатата борба за вода, светлина и хранителни вещества. Те са заели най-невероятни екологични ниши и са създали приятелства, съперничества и съюзи с всякакви живи същества.
Днес в някои страни се практикува естествен вид лесовъдство, което е продуктивно и хуманно, усъвършенствано благодарение на невероятно внимание към детайла и огромните му знания към природата.
Белите дробове на планетата
Дърветата играят жизненоважна роля в световния воден и въглероден цикъл.
Преди да разгледаме невероятните способности на дърветата, нека първо разберем тяхната основна важност. Човечеството им дължи много. Те пречистват въздуха, който дишаме, и помагат за осигуряването на вода дори в най-отдалечените кътчета на планетата. Всъщност без дърветата хората не биха могли да оцелеят.
Ако нямаше дървета, огромни части от Земята щяха да се превърнат в пустини.
Може би си спомняте от училище как работи глобалният воден цикъл. Водата се изпарява от океаните, образува облаци, които се придвижват към сушата, вали дъжд, а след това водата се връща в реките и обратно в океана. Но това обяснение пропуска един важен детайл – без дървета, дъждовете щяха да падат само на 600 километра от брега, оставяйки вътрешните части на континентите напълно сухи.
Дърветата действат като гигантски водни помпи, пренасящи водата по-навътре в сушата.
Когато вали в гората, голяма част от водата остава върху листата и горската почва, след което се изпарява, образувайки нови облаци. Те се движат по-навътре и така осигуряват валежи дълбоко във вътрешността на континента.
Освен че осигуряват вода, дърветата пречистват въздуха от въглероден диоксид (CO₂), като по този начин защитават климата. Те извличат CO₂ от въздуха и го складират. Когато умрат, част от този газ се освобождава, но голяма част остава в тях.
Обаче изгарянето на дърветата (като въглища или газ) освобождава този въглерод обратно в атмосферата, допринасяйки за глобалното затопляне.
Произвеждаме толкова много CO₂, че дърветата не успяват да го поемат!
Както виждате, без дървета Земята щеше да бъде много по-негостоприемна за хората.
Пускаме корените още по-надълбоко.
Дърветата взаимодействат по много начини с почвата.
Освен че влияят на климата, дърветата са и основата на почвата, в която отглеждаме храната си.
Изненадващо е, че голяма част от почвата на Земята всъщност е съставена от дървета.
Когато нашата планета се е формирала, е имало само минерали, скали, въздух и вода. Дъждът и вятърът постепенно разбивали скалите, превръщайки ги в пясък и чакъл. Тогава се заселили първите микроорганизми и водорасли, последвани от малки растения и първите дървета.
Когато тези растения и дървета умирали, те се разлагали и се превръщали в хумус, който формирал плодородната почва, каквато познаваме днес.
Живите дървета също имат многобройни връзки с почвата.
Те са закрепени чрез своите корени, които поглъщат вода и хранителни вещества. Някои корени дори се свързват с корените на съседни дървета, споделяйки храна и информация.
Мистериозният живот на дърветата
Освен това дърветата създават подземни връзки с гъби, които ще разгледаме по-късно.
Когато хвърлят листата си през есента, дърветата връщат хранителни вещества обратно в почвата. Освен това се освобождават и от отпадни вещества – така че листопадът е нещо като тоалетна за дърветата.
Мистериозният живот на дърветата
Младите дървета водят опасен живот.
Вече знаем, че без дървета нямаше да имаме вода, чист въздух и плодородна почва.
Но как всъщност протича животът на едно дърво?
Различните видове дървета имат различни стратегии за размножаване.
Някои, като брезите, разчитат на вятъра, за да разпространи малките им семена.
Други, като дъбовете и кестените, използват животни, за да разнесат по-големите им семена.
Но повечето семена не оцеляват – те може да паднат на неподходящо място, да бъдат изядени от животни, да бъдат премазани от бури или да изсъхнат от слънцето.
В течение на живота си (който може да продължи стотици години), всяко дърво успява да отгледа само едно или две оцелели деца.
Но веднъж щом младото дърво се захване здраво и преживее първите години, то започва да показва невероятните способности, които всички дървета притежават.
Къде ще попадне едно семе зависи от случайността, а всеки вид дърво предпочита различно място. Разбира се, тези предпочитания се основават главно на това дали дървото ще получи достатъчно светлина и вода, ще бъде защитено от вятъра и ще се намира в подходяща почва. Някои дървета предпочитат да растат близо едно до друго, като брезите, които се нуждаят от защитата на гората. Други, като тополите, често растат самостоятелно в ливади, където могат да се наслаждават на цял ден слънце и много пространство. Но, разбира се, това ги излага на бури и други опасности.
За съжаление, шансовете едно дървесно семе да оцелее са много малки.
Често те попадат на места, където не могат да процъфтят, или срещат условия, които възпрепятстват растежа им. Например, много от тях попадат във вода (твърде много влага) или върху асфалт (твърде малко влага), или биват занесени в пещери от животни, където няма достатъчно слънчева светлина. А дори когато семето попадне на място, където би могло да порасне, дебнат други опасности – може да бъде изядено от елени или други животни, стъпкано, смачкано от буря или повредено от градушка. Всъщност, през живота на всяко дърво – който, между другото, може да продължи няколкостотин години – то ще отгледа до зряла възраст само едно дете. Но веднага щом малкото дърво успее да пусне корени и да оцелее първите си години, то ще покаже удивителните способности, които притежават всички дървета.
С годините те ще научат повече за околната среда и как най-добре да се адаптират към нея. Както при хората, и при дърветата има различни личности – някои са по-предпазливи, други по-смели. Обикновено си представяме, че дърветата не правят нищо повече от това, което виждаме – времето застудява, дърветата губят листата си; идва пролетта, те пускат нови пъпки и листа. Но нещата не са толкова прости.
Представете си например че в една гора растат три дъба, чиито стволове почти се докосват. Всяка есен едно от тях винаги започва да изпуска листата си две седмици по-рано от останалите. Тъй като всички изпитват една и съща температура, една и съща почва и еднаква продължителност на деня, тези фактори не могат да обяснят разликата.
Какво се случва тогава?
Това дърво просто е по-предпазливо от другите. Който задържи листата си по-дълго, може да извършва повече фотосинтеза и да съхрани повече хранителни вещества. Въпреки това, колкото по-дълго едно дърво запазва листата си, толкова по-голям е рискът от нараняване. Ако листата все още са на мястото си по време на замръзване, дървото може да пострада.
Мистериозният живот на дърветата
Дърветата разговарят – помежду си и с други същества
Мистериозният живот на дърветата
Добре е, че дърветата се научават да се справят със заплахите, защото също така обичат да споделят наученото. Кога да изпуснат листата си? Къде да пуснат корените си – на изток, където може да има повече хранителни вещества в почвата, или на запад, където има повече влага?
Дърветата не само вземат решения, но и се учат от грешките си. Ако дадено дърво запази листата си твърде дълго една година, никога няма да повтори тази грешка. Това води до няколко заключения. Дърветата трябва да усещат температурата и продължителността на деня, за да запазят спомените си. Очевидно те нямат мозък, но се смята, че в чувствителните върхове на корените си съхраняват информация и опит.
Но дърветата не са умни само когато става въпрос за собственото им оцеляване – те също така се подкрепят взаимно. Това става по два начина – чрез аромати и чрез „електронна поща“.
Дърветата могат да се свързват не само помежду си, но и с други организми чрез отделянето на различни феромони. Например, когато бряст или бор е нападнат от гъсеници, дървото освобождава аромат, който привлича миниатюрни оси. Тези оси снасят яйцата си в гъсениците, а когато яйцата се излюпят, ларвите изяждат гъсениците.
Още по-впечатляващо е, че дърветата могат да идентифицират какъв вид същество ги яде, като вкусят слюнката му.
Информацията се разпространява още по-бързо през „интернет мрежата“ на гората. В рамките на едно дърво електрическите импулси се разпространяват бавно – например, ако гъсеница започне да яде листо, сигналите се движат по влакната със скорост едва един сантиметър в минута. Под земята обаче почти всяко дърво е свързано с безброй гъбични нишки, които предават електрически сигнали много по-бързо. Една-единствена гъба може да се разпростре на километри и да свърже много дървета едно с друго.
Дърветата си помагат
Дърветата не са глупави. Те зависят от екосистемата и връзките си със себеподобните. Затова си помагат винаги, когато има нужда.
Пример за това са акациите в африканската савана, които при нападение от жирафи отделят отрова в листата си и предупреждават съседните дървета, освобождавайки специален газ. Жирафите знаят за тази защита и бързо се преместват на друго дърво, което не е получило предупреждението.
Дърветата също така се грижат за болните и слабите си „роднини“. Авторът на книгата веднъж открил стар пън, който бил отрязан преди над 400 години, но външната му дървесина все още била жива. Това било възможно, защото съседните дървета го подхранвали чрез кореновата си система.
Уважение към дърветата
Повечето хора подценяват дърветата. Те могат да правят много повече, отколкото си представяме – комуникират, помагат си и са чувствителни същества. Трябва да ги уважаваме и да се грижим за тях, така както го правим с животните.
