Николай Гяуров – оперната легенда от Велинград

Николай Гяуров

Николай Гяуров е един от най-известните (ако не и най- известния) български оперен певец.

Роден е през 1929г. в село Лъджене (сега квартал на Велинград) . Детството му преминава във родния му град, но проявявайки интерес, а и талант  в  музиката – записва оперно пеене в Софийската музикална консерватория.

Артистичните и певческите му дарби не го оставят незабелязани и го отвеждат в Ленинград, а по-късно и в Москва, където няколко години работи в Болшой театър.

Официална година на градниозната му кариера като оперен певец бележи 1955г. Когато печели конкурс за оперно пеене във Франция.

Участва в много постановки на световната сцена като например в миланския театър „Ла Скала“; Болшой театър в Москва , виенската Щадтсопера, парижката Гранд Опера, „Ковънт Гардън“ в Лондон, „Метрополитън Опера“ в Ню Йорк и много други.

.

Николай Гяуров и Велинград

Центъра на Велинград носи името на оперната звезда – „Николай Гяуров“ и на площад Чашата звучат негови арии. Пред общината е издигнат неговия бюст.

Николай Гяуров
Родната къща на Николай Гяуров

Къщата му се намира в на централно място във Велинград.  Тя е с отличитена архитектура и интересен външен вид. Срещу нея има парк, а в началото на парка – чешма с минерална вода. За тази чешма се говори, че има оздравителни свойства. По-силно течащия чучур е с вода за пиене. А по-слаботечащия (вляво) за лечение на очни болести. Една жена твърди, че се е излекувала от болест в напреднал стадий благодарение на тази вода. Можете да прочетете тук, а също в тази статия.

Николай Гяуров чешма

Родната му къща не е отворена за посетители, но Историческия музей „Вела Пеева“ помещава изложба с негови сценични костюми, медали и отличия и  други вещи на Николай Гяуров. Има и табла с информация, а гидовете в музея са доста добре информирани за живота на музикалня колос.

Исторически музей Велинград Николай Гяуров
Залата на оперния корифей във Исторически музей “Вела Пеева”

Интересно е, че…

Една от любимите истории на Николай Гяуров била за едно пътуване по Френската ривиера и паркирайки на една от отбивките, видял кола с българска регистрация. Намерил бързо собствениците и си отворили дума. Разговаряйки Николай Гяуров, видял, че те очевидно не знаят кой е. И ги попитал с усмивка – „А как мислите, аз познат ли съм ви?“ Сънародниците ни го гледали с недвусмислено учудване и колебливо поклатили глава с отрицание.

В Западна Европа той рядко е можел да се появи някъде без да му поискат автограф, снимка или поне уважителен поздрав. Дори и един от влаковете под ЛаМанша – подводната суперструктура между Франция и Англия – е кръстен Николай Гяуров. И там звучат арии на всепризнатия оперен колос. Останалите три влака носят имената Мирела Френи, Лучано Павароти и Пласидо Доминго. Цялата статия може да прочетете тук.

 У мен лично тази история, макар и анекдотична, породи огромен отзвук за това как ние българите имаме огромна нужда от излизането от битовизма, и запознаване с по-фините неща в живота, като изкуството например!

Add a Comment

Your email address will not be published.

error: Content is protected !!