Николай Гяуров е един от най-известните (ако не и най- известния) български оперен певец.

Роден е през 1929г. в село Лъджене (сега квартал на Велинград) . Детството му преминава във родния му град, но проявявайки интерес, а и талант  в  музиката – записва оперно пеене в Софийската музикална консерватория.

Артистичните и певческите му дарби не го оставят незабелязани и го отвеждат в Ленинград, а по-късно и в Москва, където няколко години работи в Болшой театър.

Официална година на градниозната му кариера като оперен певец бележи 1955г. Когато печели конкурс за оперно пеене във Франция.

Участва в много постановки на световната сцена като например в миланския театър „Ла Скала“; Болшой театър в Москва , виенската Щадтсопера, парижката Гранд Опера, „Ковънт Гардън“ в Лондон, „Метрополитън Опера“ в Ню Йорк и много други.

.

Николай Гяуров и Велинград

Центъра на Велинград носи името на оперната звезда – „Николай Гяуров“ и на площад Чашата звучат негови арии. Пред общината е издигнат неговия бюст.

Къщата му се намира в на централно място във Велинград.  Тя е с отличитена архитектура и интересен външен вид. Срещу нея има парк, а в началото на парка – чешма с минерална вода. За тази чешма се говори, че има оздравителни свойства. По-силно течащия чучур е с вода за пиене. А по-слаботечащия (вляво) за лечение на очни болести. Една жена твърди, че се е излекувала от болест в напреднал стадий благодарение на тази вода. Можете да прочетете тук, а също в тази статия.

Родната му къща не е отворена за посетители, но Историческия музей „Вела Пеева“ помещава изложба с негови сценични костюми, медали и отличия и  други вещи на Николай Гяуров. Има и табла с информация, а гидовете в музея са доста добре информирани за живота на музикалня колос.

Интересно е, че…

Една от любимите истории на Николай Гяуров била за едно пътуване по Френската ривиера и паркирайки на една от отбивките, видял кола с българска регистрация. Намерил бързо собствениците и си отворили дума. Разговаряйки Николай Гяуров, видял, че те очевидно не знаят кой е. И ги попитал с усмивка – „А как мислите, аз познат ли съм ви?“ Сънародниците ни го гледали с недвусмислено учудване и колебливо поклатили глава с отрицание.

В Западна Европа той рядко е можел да се появи някъде без да му поискат автограф, снимка или поне уважителен поздрав. Дори и един от влаковете под ЛаМанша – подводната суперструктура между Франция и Англия – е кръстен Николай Гяуров. И там звучат арии на всепризнатия оперен колос. Останалите три влака носят имената Мирела Френи, Лучано Павароти и Пласидо Доминго. Цялата статия може да прочетете тук.

 У мен лично тази история, макар и анекдотична, породи огромен отзвук за това как ние българите имаме огромна нужда от излизането от битовизма, и запознаване с по-фините неща в живота, като изкуството например!