Помохамеданчването на Чепинската котловина

Няма спор кое е най- голямото изпитание за българския народ – това е османското робство.  То не подминава и днешните Велинградски земи. Крепостта Цепина – главната крепост в Чепинско, обаче се оказва костелив орех  за вражеските пълчища.

Имало е множество напразни опити за щурм и обсада, но накрая били принудени да водят преговори със защитниците на крепостта. След сключването на споразумение с османския пълководец Лала Шахин, се гарантирало самоуправлението на населението и освобождаването му от тежките данъци. Така крепостта се предала.

Османската власт устояла на думите си, но задължила мъжете от Чепинската котловина да изпълняват помощни функции във войската при нужда. Така в Чепино било установено политическо самоуправление и черковна независимост. При тези условия протичал мирният живот на хората, до зловещата 1666г. От този период са останали хроники, писания и османски документи.

Причина за помохамеданчването на населението

Поп Методи Драгинов от село Корово (днес в негова чест кръстено Драгиново), разказва за страшните години така: „Когато турският емир Мехмед, наречен Ловец, започна война с Морея (Гърция), изпрати 105 хилядна войска по море и 150 хиляди по суша. Дойдоха и 6 паши от Пловдив. Хванаха всички попове и кметове по Чепинско и ги оковаха във вериги и казаха:

– Бре предатели, вас Али Осман господар ви обича, та да не давате данък. Само когато трябва, помагате на нашата войска. И ние ви обичаме като нашите еничари, а вие сте искали да вдигнете глава срещу нашия цар!“

Тогава бат Валю и поп Константин отговориха:

– Честити везирю, нашите момчета доскоро са били с царскте войски по Тунис, Триполи и Египет. Какво лошо видяхте от нас?

Пашата каза:

– Вие лъжете! Мен ми се обади черноглавия (владиката) в пловдив – (проклетият пловдивски митрополит Гаврил)

А те казаха:

– Той не ни заповядва на нас. И като не му плащаме данък ни клевети!

И пашата отговори:

– Нали и вие сте кауре (неверници), защо да не давате? Значи сте бунтовници!

И заповяда на еничарите да ги изколят всичките.

(Не би трябвало да пренебрегваме факта, че хората тук съвсем основателно нямали задължения към гръцкия владика Гавраил в Пловдив. Те не му дължали никакви черковни данъци и такси, защото черквите в Чепинско са имали свое самоуправление и са били напълно автономни. Това е било фиксирано в договора със султана, при поробването на този край през 1373г. Така че оплакването на гръцкия владика е само повод. Османците са познавали много добре клаузите залегнали в този договор. Намесата на Хасан Ходжа  в ролята на покровител на българите в само добре обмислен ход.)

“Тогава някой си Кара имам Хасан Ходжа измолил от пашата да ги опростят, ако се потурчат.” – продължава в хрониките си поп Методи Драгинов- “И навръх Гергьовден потурчиха Бан Велю, поп Константин, поп Георги и поп Димитър в Костандово. След това всички кметове и попове във другите села. И понеже беше голям глад, пашата остави още четири ходжи да ни потурчват срещу чувал жито. Които не се потурчваха ги изклаха и прогониха из гората. На тях им изгориха къщите. Еничарите и техните предводители проявиха огромна жестокост към местните хора, като дори посичаха тези, с които са се биха рамо до рамо в османските битки при Европа, Азия и Африка. Нямаха милост дори към жените и децата и ги посичаха наред с непокорните им мъже.” За това свидетелства едно масово гробище около Костандово, в които са намерени кости и черепи.

Следствия от Помохамеданчването на Чепинската котловина

Доста хора успели да избягат в непроходимите гори и се скрили в днешна Каменица и Бакьово (Батак). Че много от хората в Батак са с Чепинско потекло и рода, свидетелстват фамилиите, диалектите и изразите. Някои са избягали и по-надалеч, и сега в подножието на връх Голям перелик има Чепинци, Батановци, Ракитово и Балък дере. Дори и в Софийско им две съседни села с имена Чепинци  и Бакьовци. Факт е, че там са останали и някои думи и фразеологизми, характерни за нашият край (П.Полежански, 1991г.)

Поп Методи пише:

 “Хасан Ходжа  за подигравка на всички потурчени ги накара да си съборят църквите и манастирите, но данъците им да бъдат опростени. ” Доразрушена е и легендарната Крепост Цепина и много други по малки крепости (калета). Издигнати са били джамии.

Дълги години много паши са се опитвали да потурчат хората в Каменица, но те са казвали:

„На камък ще станем, против Бога няма да застанем“.

Каменица е единственото село в района, където църквата не е била рушена. Нещо повече – при мохамеданчването на Драгиново, купола е отнесен в там и днес е на църквата в Каменица.

Къщите им в Дорково и Костандово били опожарени или раздадени на помохамеданчените.

 И така османците използвали древния принцип “Разделяй и владей”. Дори години по късно, помохамеданчените хора били тласнати да извършат кланетата в Батак.

Още за помохамеданчването на Чепинската котловина

А на всички каури (християни) се налагал данък – харадж (паричен данък за немюслюманство), и ангария(предоставяне на коне). И така в родопите всички църкви паднаха от Костенец до Станимака (Асеновград). “Бежанците се събраха и избягаха във Каменец (Каменица) и Ракитово.“

Ако стане конфликт за земи, ниви, добитък и сбивания, които са характерни за едно селско общество, закона винаги бил на страната на помохамеданчените. Появявали се отделни хора „бабаити“, които грабели и се налагали над христянското население, но те били осъждани и наказвани от помохамеданчваните. Това говори за приятелство и доброжелнателност измежду хората в района.

Най-много българи са покръстени на Св. Богородица. Методи Драгинов пише: „И така по Божие Богоявление разсипаха българите в Цепина. Помени, Господи, грешния недостоен свой раб, Методи Драгинов от село Корова. Записа се в година 1670.“ Труда на поп Методи Драгинов е безценен за нас, понеже ни дава светлина върху много от съдбините на нашите пра-родители в района. Тя се разпрострянва от Дамаскините и е близка до „История Славянобългарска“. Нещо повече – тя се появява един век преди нея. – 1670г.

Влияние на Помохамеданчването на Чепинската котловина върху езика и диалектите.

Интерес в разказа на поп Методи Драгинов преставляват няои старинни думи  форми и изрази. милувам (обичам), турям (поставям), да обадя (да съобщя), каурин/гяурин (неверник), гладия (глад), тогис (тогава), нарукан(наречен). Тези думи са били характерни 17 век, но са запзени в речниковата система на Велинградско и Ракитовско и до днес.

Също така, понеже в турския няма звъка “Ц” – с времето много български думи се трансформирали Цепина – Чепино, църква – Черква, Църен – черен. Така че турският език все пак е оставил някакъв отпечатък върху съвременната ни лексика, колкото и назначителен да е той.

   Историческата обстановка през 16 и 17 век, е крайно неблагоприятна за Османската империя,

заради претърпени сражения от Австрия и Русия. Това довежда империята до разложение и бунтове в поробените държави. Именно тогава започва масовата ислямизация на християните. В същия момент се водят и битки за завземането на о. Крит – тогава венецианско владение. И заради това на турските войски им е нужен сигурен тил в Родопите. Именно затова започват и да ислямизират населението – за да направят властта си по –устойчива.

Но и това не помогнало – така и не успели да накарат местното население да проговори турски език (за разлика от много други места в Родопите, където и до днес местното население е двуезично – говори и на български и на турски, н.р. Девинско) . Няколко имами не са  могли да наложат турско-арабския език. По-късно тези имами изчезнали защото така и не могли да се свържат с хората. На тяхно място пашите сложили местни хора, които обаче били полуграмотни и не могли да тълкуват корана, камо ли да обяснят догмите на новата вяра.  

С годините духовете постепенно се успокоили и и хората заживели отново нормално, въпреки верските различия. Не било леко положението на българските мохамедани – те продължили да си тачат битовите празници и обреди в домовете си, да пеят пресните си, да играят народни хора въпреки забраната на Корана.