Потурчването на Чепинско

ПОТУРЧВАНЕТО НА ЧЕПИНО

            Летописната бележка е на поп Методий Драгинов от Корова (днешното село Драгиново, край Велинград). Днес тя е придобила известност под названието „Потурчване на Чепино”. Публикувана за първи път от Стефан Захариев в „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишка каза. (С, 1973., стр.67—68).

За ръкописа Захариев дава следните кратки сведения: „Преди 34 години старият поп Илия ми даде един на кожа писан Требник, разкъсан до половината, дето се е увардило следното достопаметно забележение … (следва текста на разказа на поп Методий Драгинов).

Покойният поп Илия, старец на 96 години когато ми даде този ръкопис, казваше, че неговият дядо, поп Иван, разказвал, че в цепинските черкви се намирали български книги, които тогавашните попове не можели да прочетат, но и тях изгорили помаците заедно с черквите”.

Според някои изследователи въпросният „поп Илия, старец на 96 години“ е дългогодишният свещеник на Батак поп Илия Янков – бащата Георги Бусилин. Други твърдят, че това свещеника на с. Каменица поп Илия (прадядо на Вела Пеева). Но това са само неофициални предположения.

Ето и пълният текст на летописа “Потурчването на Чепинско”

“Когито турский амира цар Мехмет, нарукан Ловец, подигна сефер на Мора, та испрати 105 хиляди войска по море и 150 000 по сухо, тогис додоха ва Плодин град 6 паши, та преминаха из Пещера. И Мехамет пашя са много йеничар доде ва Цепина на Костантово и сабра вси попове и кметове, та ги тури на веруги и каза: “Брех хаинлар, вас Али Осман патишя милува, та не давате царйево; само кога трйеба, помагате на нашата воскя. И ние ви милуваме като нашите йеничаре, а вие сти искали да дигате глава на вашя цар”.

Потурчването на Чепинско

Тогис бан Велю и протопоп Костантин отговориха:

“Честити везиро, нашите момчета доскоро са били са царските войски по Тунос, по Траболус и Мисир. Че що видяхте грозно от нас?”

И пашата каза: “Вие лажете. Мене обади карабашот ва Филибе (Плодински митрополит проклет Гаврил).” И тйе казаха: “Он нас не заповеда, та че оти му не даваме верим, та ни клевети.” И пашата отговори: “Ели сте и вие кауре, оти да не давате? Ето че сте асии.” И повеле на йеничерете да ги изколят сите. Тогис некои Кара имам Хасан оджя умоли пашата да ги прости, ако се потурчат.

И на Гергювден се потурчиха бан Велю, протопоп Константин, поп Гюрге и поп Димитър ва Костантово, и сите кметове и попове от друзите села. И като бйеше много гладия, пашата остави още четири оджи да ни турчат и кои се потурчат, да им дадат жито за яденйе. И он отиде прйес Разлога ва Солун. Нашите се турчиха до Богородица (августа). Кои се не изтурчиха, едни исклаха, друзи бегаха по гората и тям изгореха кащите.

И Асан оджя пусна много конье ва градот [Татар Пазарджик – бел. на Захариев], та докараха жито от Беглик хан [Куршюм хан – бел. на Захариев] и стовари го ва църквите “С[ве]таа Петка” и “С[ве]тии апостол Андрея” ва Костантово, и раздаде на потурчените кащи по две мйери рож и по две мери просо. Та че на Петковден доде ферман от царот да се саберат блъгарете, та да станат рая, да дават харач и верим и да ходят на ангария, и само турцето да отиват на войскя. И събраха се бежанците, та сагрядиха кащи ва Камънец и Ракитово. Тогис повечето бежанци от страхот отидоха при Стара рьека, та съгядиха ново селище Батьево. Асан оджя за кашмер натера потурняците, та расипаха сите цръкви от Костьенец до Станимъка, 33 монастире и 218 цръкви.

И така, божию попущению, расипаха се блъгарете ва Цепина. Помени, Господи, грйешнааго и недостойнаго раба твоьего поп Методийе Драгинов от село Корова. Записа се ва лето 1600.

Текстът на поп Методий е публикуван за първи път от българският възрожденски просветител Стефан Захариев в неговата книга “Географико-историко-статистическо описание на Татарпазарджишката кааза”, издадена във Виена през 1870 г. Днес е прието, че този ръкопис, съставен в края на XVII в., е загубен. Захариев пише в публикацията си следното: „Преди 34 години старият поп Илия ми даде един на кожа писан Требник, разкъсан до половината, дето се е увардило следното достопаметно забележение … (следва текста на поп Методий Драгинов) … Покойният поп Илия, старец на 96 години когато ми даде този ръкопис, казваше, че неговият дядо, поп Иван, разказвал, че в цепинските черкви се намирали български книги, които тогавашните попове не можели да прочетат, но и тях изгорили помаците заедно с черквите”.