“Потурчването на Чепинско” от поп Методи Драгинов

Потурчването на Чепинско

ПОТУРЧВАНЕТО НА ЧЕПИНО

            Летописната бележка е на поп Методий Драгинов от Корова (днешното село Драгиново, край Велинград). Днес тя е придобила известност под названието „Потурчване на Чепино”. Публикувана за първи път от Стефан Захариев в „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишка каза. (С, 1973., стр.67—68).

За ръкописа Захариев дава следните кратки сведения: „Преди 34 години старият поп Илия ми даде един на кожа писан Требник, разкъсан до половината, дето се е увардило следното достопаметно забележение … (следва текста на разказа на поп Методий Драгинов).

Покойният поп Илия, старец на 96 години когато ми даде този ръкопис, казваше, че неговият дядо, поп Иван, разказвал, че в цепинските черкви се намирали български книги, които тогавашните попове не можели да прочетат, но и тях изгорили помаците заедно с черквите”.

Според някои изследователи въпросният „поп Илия, старец на 96 години“ е дългогодишният свещеник на Батак поп Илия Янков – бащата Георги Бусилин. Други твърдят, че това свещеника на с. Каменица поп Илия (прадядо на Вела Пеева). Но това са само неофициални предположения.

Потурчването на Чепинско
Откъс от преписката на поп Методи Драгинов, открита от Стефан Захариев

Ето и пълният текст на летописа “Потурчването на Чепинско”

“Когито турский амира цар Мехмет, нарукан Ловец, подигна сефер на Мора, та испрати 105 хиляди войска по море и 150 000 по сухо, тогис додоха ва Плодин град 6 паши, та преминаха из Пещера. И Мехамет пашя са много йеничар доде ва Цепина на Костантово и сабра вси попове и кметове, та ги тури на веруги и каза: “Брех хаинлар, вас Али Осман патишя милува, та не давате царйево; само кога трйеба, помагате на нашата воскя. И ние ви милуваме като нашите йеничаре, а вие сти искали да дигате глава на вашя цар”.

Потурчването на Чепинско

Тогис бан Велю и протопоп Костантин отговориха:

“Честити везиро, нашите момчета доскоро са били са царските войски по Тунос, по Траболус и Мисир. Че що видяхте грозно от нас?”

И пашата каза: “Вие лажете. Мене обади карабашот ва Филибе (Плодински митрополит проклет Гаврил).” И тйе казаха: “Он нас не заповеда, та че оти му не даваме верим, та ни клевети.” И пашата отговори: “Ели сте и вие кауре, оти да не давате? Ето че сте асии.” И повеле на йеничерете да ги изколят сите. Тогис некои Кара имам Хасан оджя умоли пашата да ги прости, ако се потурчат.

И на Гергювден се потурчиха бан Велю, протопоп Константин, поп Гюрге и поп Димитър ва Костантово, и сите кметове и попове от друзите села. И като бйеше много гладия, пашата остави още четири оджи да ни турчат и кои се потурчат, да им дадат жито за яденйе. И он отиде прйес Разлога ва Солун. Нашите се турчиха до Богородица (августа). Кои се не изтурчиха, едни исклаха, друзи бегаха по гората и тям изгореха кащите.

И Асан оджя пусна много конье ва градот [Татар Пазарджик – бел. на Захариев], та докараха жито от Беглик хан [Куршюм хан – бел. на Захариев] и стовари го ва църквите “С[ве]таа Петка” и “С[ве]тии апостол Андрея” ва Костантово, и раздаде на потурчените кащи по две мйери рож и по две мери просо. Та че на Петковден доде ферман от царот да се саберат блъгарете, та да станат рая, да дават харач и верим и да ходят на ангария, и само турцето да отиват на войскя. И събраха се бежанците, та сагрядиха кащи ва Камънец и Ракитово. Тогис повечето бежанци от страхот отидоха при Стара рьека, та съгядиха ново селище Батьево. Асан оджя за кашмер натера потурняците, та расипаха сите цръкви от Костьенец до Станимъка, 33 монастире и 218 цръкви.

И така, божию попущению, расипаха се блъгарете ва Цепина. Помени, Господи, грйешнааго и недостойнаго раба твоьего поп Методийе Драгинов от село Корова. Записа се ва лето 1600.

Текстът на поп Методий е публикуван за първи път от българският възрожденски просветител Стефан Захариев в неговата книга “Географико-историко-статистическо описание на Татарпазарджишката кааза”, издадена във Виена през 1870 г. Днес е прието, че този ръкопис, съставен в края на XVII в., е загубен. Захариев пише в публикацията си следното: „Преди 34 години старият поп Илия ми даде един на кожа писан Требник, разкъсан до половината, дето се е увардило следното достопаметно забележение … (следва текста на поп Методий Драгинов) … Покойният поп Илия, старец на 96 години когато ми даде този ръкопис, казваше, че неговият дядо, поп Иван, разказвал, че в цепинските черкви се намирали български книги, които тогавашните попове не можели да прочетат, но и тях изгорили помаците заедно с черквите”.

Add a Comment

Your email address will not be published.

error: Content is protected !!