Славяни във Велинградския край

През IV-V век славяните заседнали в Балканския полуостров изцяло. Чепинския край също попаднал под обсега им. Според Петър Петров и професор Дринов, в Западните Родопи се заселило племето Драговичи. С течение на времето славяните и бесите заживели задружно. Новодошлите славяни възприели много от обичаите и нравите на културата на бесите. Като успоредно им предали свои характерни черти.

Заветът на племето славяни

С идването на славяните рухнал робовладелческия строй на римляните. Започнали да се разграждат свободните славянски общини. Появили се наченките на феодализма. След известно време по-малобройните тракийски остатъци са се слели с огромните славянски маси. И така се получава нов славянски образ на родопския и заедно с това и на чепинския край. По-късно към славяните се прибавили и българите.

Славянските селища били построени покрай реки, езера и труднодостъпни места. Основен тип били замлянката и полуземлянката, които били изградени най-често от плет и глина, но впоследствие те били изместени от каменните градежи. Основна структурна единица била родовата община, обединяваща хора с кръвно роднинство под ръководството на старейшина-най-възрастният човек в рода.

Много от днешните села около Велинград имат такъв славянски тип заселване – Св. Петка, Аврамово, Пашово, Цветино. Славяните живеели сравнително изолирано едни от други, нямало е добре установена селищна структура. Земите им обхващали големи площи, в които отглеждали добитък и характерни.

Интересно е, че и до днес се спазват някои традиции останали от славяните. Например в гореспоменатите села, още се оставя метла до кошчето на новороденото. Така се предпазва от зли сили и лоши очи.

Крепостни системи

За опазване на родните огнища и за по-сигурна защита от нашествениците съществуващите укрепени пунктове били подобрени от ново заселилите се славяни, а на много места изникнали и нови. За характера и произхода им говорят и често българските наименования: Кале, Крепост и Градище. Около цялото Чепинско корито по това време съществува система от укрепления, накацали по височините, обграждащи коритото. Като например: Стража, Тъпанара, Калето, Градот.

И днес надзъртат основите на крепостите – единствените неми свидетели на бурни епохи. Северозападно от Каменица е укрепения пункт Градот. От Стража на един километър се намира Калето и Тъпанар( от тук са биели тъпаните при тревога и вражеско нашествие). На 3 км от Тъпанара се намира местното население Калето. Северно от Драгиново, на височината Лакот също има останки от развалено укрепление. Северозападно от Костандово е надвисналата височина, наречена Калето. Югоизточно от също доста останки и развалини. В близко съседство се намират и няколко в Ракитово като например Градот.