Свети Спас – едно свещено място

Sveti spas

Свети Спас е местност във Велинград, която е обект на религиозни обреди от най-дълбока древност.

Намира се на поляна, до която се стига по черен коларски път от изхода на Чепино в посока Сърница. На мястото има малък параклис с името на светеца. Има останки от стар манастир, построен е дървен иконостас.  Местността е посещавана от незапомнени времена от от вярващи с надежда за изцеление.

На това място всяка година 40 дни след Великден се чества Спасовден (Възнесение Господне), прави богат курбан от местните жители.

История на местността Св. Спас

От археологически проучвания през 2002г. се  оказва, че Св. Спас е обект с култово предназначение от желязната епоха. Намира се близо до минералните извори в Чепино. Има площ около 1 декар. Най-вероятно това култово място е започнало да се почита от тракийското население /племето беси/ още от 5в. пр.Хр. до 4 в.пр.Хр. Това е краят на ранножелязната епоха и през късножелязната епоха. Мястото, в което са се извършвали основните религиозни действия, е оградено с каменна стена, която е с ширина между 2 и 2,5 м. Подобно ограждане на култови места е откривано в светилищата при село Бабяк, с.Црънча и с.Левуново.

По-късно Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По-късно към славяните се прибавили и българите.


Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на кан Маламир (831-836),а неговият наследник-кан Пресиян (836-852 г.) включва в пределите и цялата родопска област.

Свети Спас е съграден е отново през 1040г. Установено е, че Чепино е ползвано като център за водолечние с минерални води още от Средновековието. В трудовете си от 1870г. Ст. Захариев сочи, за намерен пергаментов лист в развалините на манастир Св.Спас , в който на старобългарски се съобщава, че пратениците на гръцки княз обновили не само храма  а и всички бани в „Цепина“. След това самият княз дошъл за да се лекува в тях.

„И придъшаше обаняше се княз и велеми обвеселише се“

Извадка от пергамента в Св. Спас

свети спас велинград

Следователно по време на византийското робство през 11в. Чепино е било вече известно с лечебните си бани. Посочва се, че българските царе и князове дохождали в да се помолят на чудотворната икона в светата обител „Св.Спас“ и да се окъпят в „цепинските минерални бани“.

Следи от средновековни църкви има на няколко места в Чеписката котловина “Св.Спас”, в местността “Черковище”(под в. Острец); “Никульова църква” – на около 3 км западно; “Илиина църква” – на Елин връх; а на хълма „Гергьовица” е имало манастир, разрушен при османското нашествие. Днес на негово място е издигнат параклиса “Св.Георги”.

В местността Св. Спас е открита фрагментирана керамика от типа «Цепина», която е характерна само за този район. В научната литература се смята, че култовите съдове са били поставяни след полагане, т.е. предварителното счупване или пробиване на съдовете е един вид ритуално умъртвяване.

На проучвания обект няма следи от по-късна човешка дейност, дори от времето на Римската епоха и средновековието.

Как да стигнем?

При първият маршрут изходната ни точка е паркинга на Хотел Макси. Желателно е да си налеете вода от чешмичката до гората, защото няма чешми по пътя.

 Преминаваме през Попин Камък, Войнишка поляна и след около 10-15 минути стигаме до местността „Гъбарника”. Отделяме се от коларския път и тръгваме на наляво /юг/. След кратко изкачване през дъбова и борова гора стигаме местността „Близнаците”. Там можем да видим защитено дърво, за което има легенда.

 Спускаме се по лек наклон и стигаме местност „Шопова поляна”. Тя е била сборен пункт на партизаните по времето на фашизма. /оттук има пътека, която се отделя на югоизток и през дъбова гора се стига за около 30 минути до БЛЦ „Камена”/. Но ние слизаме пак на коларския път.

 Отделяме се от пътеката на север и след 10 минути стигаме „Вазова поляна” или „Мангов льон”. Това място е посещавано от поета Иван Вазов през 1892г. – там има паметна плоча и заслон.

Оттук се спускаме по пътечката направо, пресичаме отново пътя за вр. Острец и се спускаме на юг. Стигаме малка полянка, пресичаме „Катарово дере”, където има чешма с питейна вода и след около 20 минути изкачване излизаме на билото.

 Поемаме по пътеката на изток и стигаме до параклис „Св. Спас”, където има широка поляна със заслони, маси и пейки. Пътеката продължава на изток и след 30 минути стигаме карстов извор „Клептуза”.

Вторият маршрут тръгва от Последна автобусна спирка (Хотел Св.Спас) и оттам се продължава по коларския път, успоредно на ЖП линията.

свети спас
Маркировката до местността Св. Спас е доста добра.

Местноста е в близост до минералните извори в квартал Чепино. Посещава се от хора, които молят светията за своето здраве. Вярва се, че който се е помолил тук, желанието му неизменно ще се сбъдне!

По който и път да поеметете – приятно да ви е!

Add a Comment

Your email address will not be published.

error: Content is protected !!