Светилището на Острец – вече с национално значение

През януари 2025г. Тракийското светилище на връх Острец получава статут на културна ценност с национално значение

История и значение на светилището на връх Острец

Връх Острец, висок 1369 метра, е част от Западните Родопи и е разположен в непосредствена близост до Велинград. Археологическите разкопки разкриват, че върхът е бил важно култово място на траките, като се предполага, че светилището е функционирало още от Бронзовата епоха (около II хил. пр. Хр.). И е било използвано активно през Желязната епоха и Римския период.

Първите официални археологически проучвания на обекта започват през 1986 г. под ръководството на проф. Георги Домарадски. Открити са множество керамични фрагменти, култови ями, както и структури, които свидетелстват за извършване на жертвоприношения. През 2009-2011 г. разкопките са подновени от екип, ръководен от проф. Диана Гергова. През 2015 г. са направени допълнителни проучвания и аварийни консервационни дейности.

Сред най-интересните открития са каменни конструкции, които вероятно са служили за ритуални практики. Намерени са и редица артефакти, които свързват обекта с тракийската религия, особено с култа към Дионис. Именно тази хипотеза прави светилището на Острец още по-интересно. Тъй като от години в научните среди се водят дебати дали именно то не е едно от търсените големи Дионисиеви светилища.

Дионисиевото светилище – възможна връзка с Острец

Хипотезата, че светилището на връх Острец може да е свързано с култа към Дионис, е защитавана от проф. Гергова в продължение на години. Подобна теза за Перперикон поддържа и проф. Николай Овчаров. В древността светилищата на Дионис са били места за прорицания и жертвоприношения, които са привличали владетели и благородници от цяла Тракия.

В древногръцките и римските източници се споменава за голямо светилище на Дионис, където оракулът е предсказал бъдещето на Александър Македонски. Дълги години това място остава неуточнено, като учените го свързват с различни археологически обекти. Според проф. Гергова Острец има всички признаци на подобно светилище. Сложна архитектура, доказателства за огнени жертвоприношения и специфични находки, характерни за тракийските ритуали.

Специализираният експертен съвет призна значението на обекта. Но реши да запази официалното му наименование като „Култово място на връх Острец“, без да го свързва пряко с Дионисиевия култ. Тъй като липсват категорични доказателства за това.

Светилището на Острец е вече обект с Национално значение

На 7 януари 2025 г. се проведе първото заседание за годината на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) към Министерството на културата. Една от основните теми в дневния ред беше предложението за промяна на статута на археологическия обект „Култово място на връх Острец“. В момента той е със статут „местно значение“, но се предлага да бъде повишен до „национално значение“.

По време на заседанието археологът проф. д-р Диана Гергова представи обекта и изложи аргументи в подкрепа на предложението. Тя ръководи разкопките на светилището през периодите 2009–2011 и 2015 г. И подчерта, че неговото влошено състояние не трябва да е причина статутът му да остане непроменен. Според нея обектът е ценен и заслужава по-задълбочено проучване.

Светилището се намира в гориста местност с голям наклон в района на връх Острец (1369 м), на около 6 километра от Велинград. В продължение на години то е подложено на системни иманярски набези, които са нанесли сериозни щети. Първите разкопки на мястото са проведени през 1986 г. под ръководството на проф. Георги Домарадски. През 2009–2011 г. проучванията продължават с участието на български и чуждестранни студенти, а през 2015 г. се правят нови разкопки и аварийни консервационни дейности.

Проф. Гергова застъпва хипотезата, че светилището на Острец може да е едно от търсените светилища на бог Дионис,

подобно на теорията на проф. Николай Овчаров за Перперикон. Въпреки че това е спорен въпрос в научните среди, експертният съвет подкрепи промяната на статута.

Одобряването на промяната в статута е резултат от дългогодишни усилия. Още през 2012 г. директорът на Исторически музей – Велинград, Снежана Велева, внася предложение за повишаване на статута, но тогавашният съвет го оставя „с местно значение“. През 2017 г. е направен нов опит за промяна, включващ както светилището на Острец, така и друго култово място над Клептуза, но и тогава предложението не е прието. Настоящото искане обаче получи подкрепата на кмета на Велинград Костадин Коев и на проф. Гергова, което доведе до успешното му одобрение.

Въпреки че промяната на статута сама по себе си няма да спре иманярските набези и няма незабавно да подобри състоянието на обекта. Също тя дава възможност за по-голямо финансиране на бъдещи проучвания и консервационни дейности. Това е важна стъпка към съхраняването на светилището, което има голямо историческо значение и може да допринесе за развитието на културния туризъм във Велинград.

Заплахи и бъдещи перспективи

Светилището на Острец е обект на сериозни набези от иманяри, които през последните десетилетия нанасят тежки щети върху археологическия обект. Въпреки че през 2015 г. са извършени аварийни консервационни дейности, последните осем години без нови проучвания са довели до допълнително влошаване на състоянието му.

Промяната в статута на обекта няма автоматично да спре иманярските атаки. Но дава възможност за по-голямо финансиране. Това означава, че могат да се организират нови разкопки, реставрационни дейности и евентуално по-добра охрана на терена.

Повишаването на статута на светилището до „национално значение“ също така увеличава неговия потенциал като туристическа атракция.

Велинград вече е известен като СПА център, но включването на културно-исторически маршрути, свързани с тракийското светилище, може да обогати туристическото предлагане в региона.

Община Велинград, заедно с Историческия музей, планира да разработи проект за популяризиране на обекта. Като част от средствата се очаква да дойдат по програми за културно наследство. Един от важните елементи на такъв проект ще бъде изграждането на по-добра инфраструктура – пътна достъпност, указателни табели и евентуално посетителски център, който да разказва историята на светилището.

Обявяването на култовото място на връх Острец за обект с национално значение е важна стъпка към опазването на това ценно археологическо наследство. Въпреки че предстои още много работа по неговото проучване и съхранение, решението на експертния съвет е знак, че държавата признава значимостта на обекта.

Заключение

Ако се осигури адекватно финансиране и се предприемат нужните мерки за защита, светилището на Острец може да се превърне в едно от водещите археологически и туристически места в България. В този смисъл промяната на статута е не просто административен акт, а началото на нов етап в изследването и популяризирането на едно от най-интересните тракийски култови места в Родопите.