Светилището на бог Дионис на Връх Острец

В тази статия сме говорили за емблематичното за Велинград тракийското светилище на връх Острец. Висок 1378м., Острец се извисява над Чепинската котловина, откривайки от себе си красиви гледки чак до Рила, Пирин и Стара Планина.  Към върхът водят множество стръмни горски пътеки. С общи дарения на християни и мюсюлмани, тук е въздигната църква „Св. Георги“, заемаща мястото на раннохристиянски храм.

Църквата Св. Георги при връх Острец

На съседното възвищение, обаче, личат древни градежи, в които са открити доста интересни находки.

Защо точно то е сочено за светилището на бог Дионис, за което говори Херодот?

Познат, като бащата на историята, Херодот за първи път разказва, че бесите са жреци на бог Дионис.

Табелата при разкопките на връх Острец

Херодот разказва също, че светилището на бог Дионис че се намира високо в снежните била на Родопите. Върхът, според него е бил обител на пророчица, която била ненадмината с точността на предзнаменованията си.

Херодот пояснява, че няма нищо по-особено на това светилище като отличителни белези, нито някакъв царски път.

Светилището датира от 3-4 век преди Христа, и по данни от намерените вещи е съществувало цели две хилядолетия.

Защо именно връх Острец да е светилището на бог Дионис?

Първият историк Херодот ни подсказва, че бесите са свързани с Пистирос на Егейско море, чиито жители малко по-късно основали Емпорион Пистирос край днешен град Септември, много близо до светилището на Острец. Свързвал ги единствен път по тесния пролом на река Чепинска, този, в който вероятно Александър Македонски е преминал след полученото в светилището на Дионис през 335 г. пр. Хр. знамение за слава бил пресрещнат от “мнозина въоръжени емпорити и независими траки“.  Но за това по-късно.

На Острец са намерени много и интересни предмети.

За съжаление иманярите не са подминали и това място…

Незнайно колко години преди археолозите, тук е имало набези на иманяри. Земните пластове са преобърнати, стените на храма и светилището – подкопани. Разграбвали са ценни дарове и монети, та дори и глинени съдове с уникални култови символи и сцени, създавани само от бесите.

Професор Гергова споделя, че както много от обектите в България, Острец също е бил поразяван от иманяри. И това нарушава историческата картина, която може да се построи.

Ако това място е по-обживяно и наистина има повече посетители – иманярите няма да могат така необезпокоявано да го ограбват. 

И все пак се откриват много интересни находки.

По време на теренните проучвания металотърсача ознаменува една от най-важните находки – железен жезъл с усукана дръжка и змийски глави. Изобразяван върху гръцките вази, такъв жезъл принадлежи единствено на олимпийски бог, и досега не е откриван в земите на България. Той при всички положения е несвойствен за района и следователно е донесен тук като дар.

Сред артефактите са и съдове за винопиене и излияния, някои с уникални форми, накити, умбо на щит от мед, бронз и злато, бронзов шлем, глинен прешлен с посвещение, показващ, че траките са писмен народ, предполагат, че то е  значимо и най- вероятно – споменатото от Херодот.

Много от намереното не е характерно за творчеството на бесите. Следователно най-вероятно е някакво чуждоземно дарение, плюс много друга керамика с несвойствени за района шарки.

И това е много показателно за значимостта на мястото. Недвусмислено се разбира, че на връх Острец са се стичали знатни и богати личности, в търсене на съвети и пророчества от жреците в светилището.

Освен това на мястото при разкопките в края на 2009 година са открити много други безценни вещи които нямат никакъв аналог в страната ни.

Намерен е и бронзов шлем с изобразен характерна гръцка живопис, което означава че това пак е някакъв дар от друго място.

  Открит и фрагмент от вретено който също е изписан в чест на бога Сабази.

Данни от други източници

Пистирус се е намирал при днешният град Септември. И съответно от Чепинската котловина се е стигало до там. Най-вероятно през рида Къркария е бил пътят.   Защото този път трябва да е най-краткият и най-удобния и съответно той е контролиран от местното племе беси.

Според един от най-видните траколози в България – проф. Диана Гергова – Острец отговаря на всички данни за светилище. Разположено е на високо. С голям хоризонт и специална ориентация е. Вижда се от много места.

 Ако се тръгне от Егейско море, след това долината на река Места, Юндола то се вижда от много места – Света Петка, ждрелото между Къркария, от Баташката планина.

Също много други историци са на мнението, че трябва да е точно по този път.

И най-показателният факт, че това е светилището на бог Дионис е,…

че археолозите откриват и посветителен надпис на бога Дионис. Което вече недвусмислено показва, че това светилище със сигурност има тясна връзка с божеството.  Защото в нито едно друго проучвано светилище в България не е намиран такъв надпис.

Херодот също говори за плочи с надписи при Светилището.

Били ли са траките безписмени?

Между другото тук ще засегна една много контроверсна тема.

Трябва да вметнем, че в научните среди се шири мнението, че траките са безписмени. Но това не може да е така, защото има много издраскани предмети които следват определена последователност. И явно тези знаци означават нещо и носят някакво послание. Тоест може да се нарече разновидност на писменост или протописменост.

Не можем и да пренебрегнем факта, че народ с познания за рудодобива и обработката на ценни метали, с такава богата обредност не е имал способ да оставя послания между хората си и за другите поколения.

Александър Македонски

Херодот споменава още, че това светилище е било посетено от Александър Македонски, когато преминавал отивайки към северозападна Тракия.

Има едно много интересно сведение че Александър е бил нападнат на път към Пистирус (разположен при днешен град Септември).

Цялата история е, че след като посетил знаменитото светилище на бог Дионис – той се отправил към Пистирус. И когато той с армията си навлязъл по устието на една река (най-вероятно става въпрос за дефилето или пътят към днешен язовир Батак) отгоре са го обсипвали със стрели и камъни.
  Тогава той разпоредил на войниците си да си вдигнат щитовете над главите за да се защитят от пороя от стрели. 

Тоест тук всичко отговаря на обстановката в Чепинската котловина.

  Освен това има мраморни плочки които са изложени до днес в Историческия музей Велинград, които всъщност поразаяват с финност и изящество на изработката. Това само подчертава важността на това светилище. Защо някой ще се старае да издяла такива величествени фигури ако това е някакво незначимо светилище?

беси траките
останки от светилището на бог Дионис на връх Острец

  Според проф. д.и.н. Диана Гергова, която както споменахме е завеждала археологическите разкопки там – украсата на това светилище няма аналог в никое друго българско светилище. Което само може да говори за значимостта му.  Тази керамика се е правила 3-4 век преди Христа, следователно е украсявана с много интересни за времето си мотиви.  Има меандри, свастики, змии, фалоси дори има цели реални сцени на хора които се молят или изпълняват ритуални танци.

Така, че непобеждавани и свободни, бесите е много вероятно да са прочутите пазители на известното прорицалище на бог Дионис, за което пише самият Херодот.

Add a Comment

Your email address will not be published.

error: Content is protected !!