Траките в Чепинската котловина

Траките в Чепинската котловина

 Велинградския край в обитаван от хората от най-стари времена.  Доста време са се тиражирали версии дали първобитния човек е населявал този край.

За Чепинската котловина и околните планински ридове има археологически останки от старо каменната епоха. (100-40 хил. години пр.Хр.. ). Доказателство за това са намерените кремъчни оръдия на труда в м. Кремените, около Беглика. Също са намерени оръдия на труда в покрайнините на днешното село Дорково.

Траките в Чепинската котловина

Първата цивилизация, която е обитавала тези земи са траките, и в частност племето Беси.

Важно е да отбележим, че под цивилизация, говорим за организирано общество със социална йерархия, обичаи, занаяти и правила.

От траките в Чепинската котловина до наши дни са достигнали много могили, културни паметници, названия на местности и дори традиции като празнуването на Бабинден и правенето на гаро на Благовец.)

Чети още за траките в Чепинската котловина…

 Разкритите селищни могили край с. Дорково през 1955г. В м.Гуджоница, а по после към макаков мост при с.Ракитово, показват култа им към задгробния живот.

Тяхната столица е била Бесапара (днешно с.Синитево, Пазарджик). В този район древни писания сочат, че се намира светилището на бог Дионис. Посещавано е многократно в древността от Александър Македонски. През 2009г. при разкопки е открита и светилището на вр. Острец, над Велинград.

Траките в Чепинската котловина са оставили и названия на някои от местностите – Дорково (доркос – коза) Клептуза, Хремещица, Чехльово, Бусак и др. Посочените думи не се срещат в речника на тогавашните езици – гръцки и латински.

По-късно през 1963-64г. са разкрити и селищни могили в Костандово (местностите Зеленка, Валков камък и Копишове мандрище).

На посочените места са намерени фрагменти от глинени съдове, ръчно производство, части от ръчни каменни медници, бойни топки, части от каменни брадви, тесли, шила и други оръдия на труда.

Отнасят се към времето на неолита. Могилите в Дорково и Ракитово се отнасят към края на 5то и началото на 4то хилядолетие пр.хр.. а намерените могили в Костадново датират от 3-2 хилядолетие пр.Хр. Намерени са некрополи на бесите, открити от редица проучватели – Ив. Батаклиев, Д. Цончев. Разкрити са и следи от тракийски селища и укрепления в местността Печковец, подножието на вр.Стража, м.Куманица, северозападно от с. Костандово, пещерите Снежанка и Лепеница, вр.Острец скалите над Булин чаир и много други.

Останки от тракийското племе беси в съвремието

В Историческия музей Велинград, Музей Септемвру и в Пазарджишкия музей се съхраняват експонати – фрагменти от груба тракийска керамика и разни строителни материали.

Свидетелство за присъствието на траките има и по по-големите скали – н.р. Уличките и Паничките.

Най-предоминиращото тракийско племе тук са били бесите – едно от най-устойчиви тракийски племена. Те са отстоявали непоколебимо и решително свободата си в продължение на десетилетия. Съвсем не е случайно, че те са били последните на Балканския полуостров, които са паднали под властта на римляните по време на император Клавдий – през 46г. От 1век сл.Хр.

Голяма част от покорените беси били разселени, други закарани като роби в Рим, а трети остнали да съжителстват с римляните и така се ознаменува началото на трако-римския период.

Бесите са оставили огромна следа по тези земи, което е от особен интерес за по-любознателните посетители на Велинград.