Шарка тип Цепина

В средата на 20 век, около мистичната крепост Цепина случайно са открити керамични останки с археологическа стойност от тогавашният учител и краевед Манол Чолев. Той веднага призовава учени от БАН, които потвърждават тракийският им произход. Датират от ранната античности.
Интересното при тях било, че имали специфична украса – непозната до този ден.
Кръщават шарката “Цепина”, заради мястото, на което за първи път е намерена и описана.
Откъде идва името Цепина?
Историята за произхода на името Цепина сме споменавали и в предишни материали, но старото име на Чепинската котловина било Цепина. Така се споменавало и в древни византийски документи. Предполага се, че Цепина е било сборно название за всички котловини, ждрела и подобни природни образувания.
При потурчването обаче много от местностите в Чепинската котловина претърпели промени. Защо? Защото в турския език няма звука “Ц”. И така Цепина се превърнало в Чепино (днешен квартал на Велинград), Църква – черква, църен – черен, цървен – червен. В османски докумнти се среща променено името и на днешният квартал Каменица на “Камениче”, но непримиримото каменчанско население съхранило автентичното име през вековете.
Повече за непримиримият каменски дух – четете в тази статия.
Но да се върнем обратно на шарките тип “Цепина”…
…Античността е периодът, в който може да се потърси значимото и специфично присъствие на траките. Археологическите проучвания в Чепинско са многобройни – крепости, селища и светилища, дават красноречива информация за културата на тракийското племе беси.
Сред тях се открояват със своята уникалност прекрасните образци на тази култова керамика. Според някои изследователи мрежата от култови средища на бесите дава основание за предположение относно тяхното обособено място сред тракийските племена – като жреци, подържащи религиозния култ.

Бил ли е Велинград тракийски религиозен център?
Това обяснява развитието и производството на специфичен тип култова керамика. Както споменахме, поради най-широкото си разпространение тук (и представяне с най-добри образци), тя получава името на региона – керамика тип “Цепина”. Откритите находки са предимно фрагменти от ритуално счупени съдове.
Изключение прявят броени находки като например цялостно запазеният съд, съхраняван в ИМ – Велинград.
Разпространението на керамиката тип “Цепина” се открива по цялата територия на Южна България, с постепенно избледняване на образците при отдалечаване от центъра, какъвто е представлявал Чепинския край (Велинград и околните градове).
Защо нямаме много информация за племето беси?
По времето на комунизма не е имало нито интерес, нито сантимент към предишни култури и те били безпощадно погребвани под бурното строителство. Велинград има много останки от траки, славяни и римляни. Но понеже са били унищожени – не може правилно да се построи акуратна историческа картинка.
Да не говорим за иманярите, които масово са поразили множество обекти преди археолозите.
Украса ли е шарката тип Цепина?

Сред някои учени се ширят предположения, че това всъщност е някакъв вид писменост. Поради специфичната и неравномерна повтавяемост на меандри, рогчета, черти, свастики, зигзагообразни линии, змии, фалоси и други, се счита, че вероятно “украсата” носи някакъв вид послание.
За плочите от Градешница и диска от Караново, за знаците от Хотница, Рибен, Вълчи Дол, Тартария и др. не е известно нищо на широката публика. Само шепа избрани са виждали важните артефакти, върху чиято повърхност преди повече от 6500 години е написал послание.
Също многоуважаваният археолог проф. Диана Гергова, казва, че постулатът, че траките са безписмени просто не може да е верен.
И наистина, как бихме могли да предположим, че народ, с такава богата култура, умения в добива и обработката на ценна руда, не е имал начин да остави послания между себе си.
Има теории, че шарките са пиктограми, основополагащи за световната протописменост, редом с египетските и шумерските йероглифи. (Пълната статия четете тук)
Отначало тя е била одревнена – 5-6 в. пр.Хр., но вероятно са от 2-3 век преди Христа.
За съжаление, поради гореспоменатите причини може би никога няма да разшифроваме тези послания.
(Освен ако не се намеси изкуственият интелект. Попаднах на тази интересна статия наскоро.)
Странична бележка: От 4500 г. пр.Хр са едни от най-древната артефакти намирани тук. Те не само са са късен неолит, но и е първият неолит в Европа. Има и други символи от праисторически хора като например Слънчева поляна около Батак и Кремените. Експонатите от там са толкова древни, че се съхраняват в националния Исторически музей.
Също в чашата на язовир Батак са открити над 40 могили от Милчев и Сончев. Правени изследвания през 40-те години преди да се завири язовирът. Свидетелство за това, че днешният язовир е бил мочурлива поляна се намират и на станиците на Вазовия пътепис – “В Недрата на Родопите”.
Шарката тип Цепина е любопитна с рисунките си, но шарките се предшестват от късно бронзова керамика 15-12 век преди Христа. Подобна има и в Гърция – среща се и на остров Тасос. Това означава, че още тогава е имал културен обмен между Родопите и Беломорието. Шарката тип цепина е с център Чепинската котловина и избледнява на север в околностите Варвара, Неделино, долината на река Места, на изток от Смолян, север Горно тракийската низина, Пазарджишко и Пловдивско има дори един елемент в музея в Несебър (но това не значи, че се стигали чак дотам, а просто че са контактували).
Още интересни бележки:
Не може да не продължим този ред на мисли с религиозните вярвания на древните траки, които учените неотменно свързват с митичния певец Орфей. С неговото име – орфизъм, се обозначава и обощената представа за религиозните обреди и мистерии, които са изпълнявали жреците на траките. А както ни съобщава Херодот, бесите – древните обитатели на тази част от Родопите, са пазителите и жреците в най-голямото и почитано светилище на траките – светилището на Дионис. Което се предполага, с много силни основания, че се намира на извисилият се над Велинград, връх Острец.
Но е редно да отбележим, че все още неговото местонахождение е предмет на спорове сред археолозите. Да оставим на тях задачата по откриването му и да не пропускат в търсенията си този район на Родопите.
Ще се разтълкува ли някога значението на шарките?
Въпреки, че в археологическата литература са правени опити за тълкуване на форми и украси дори в търсене на символен език на елементите на украсата все пак за периода на късната бронзова и ранната желязна епоха в Родопите, изследователите все още са несигурни. Трябва да се вземе предвид и факта че в Западна Тракия и на Остров Тасос се наблюдава известен консерватизъм по отношение на украсата на керамиката.
Сложността се допълва от това, че отделните елементи на украсата се запазват в продължение на векове, без да се влияят от модата създавана в отделни центрове на Източно Средиземноморие. С особена сила това важи и за района на Чепинската котловина, в която е разположен Велинград.
https://bnt.bg/bg/a/ptuvane-v-minaloto-otkrikha-neizvestna-dosega-istoriya-na-krepostta-kalyata – Около Места