Владо Черноземски

Знаете ли кой е Александър I Караджорджевич? – крал на Югославия, известен с жестокостта си към всички българи, които остават зад граница след Балканските войни.

А знаете ли кой го отстранява?

Това е една история, дълго време забранявана. С надеждата да потъне в забвение и да се забрави.

Статията, която четеш съдържа най-пълната информация, която ще намериш за геройството на Владо Черноземски.

Кой е Владо Черноземски?

Владо Черноземски е един от най-известните български революционери след Освобождението и знакова фигура във BMPO.

Роден е през 1897г. в село Каменица, днешен квартал на Велинград. В семейството на Димитър Керин и Риса Балтаджиева.

Истинското му име е Величко Димитров Керин. Той е от многовековният род и изконен за Каменица – Кериния род. Още като дете отива да чиракува в съседното село Лъджене, а след това е работил в тютюневите фабрики в Дупница.

Често е пренасял пари и за банките. С това бива оценяван за своята лоялност, хладнокръвие, интелект, дисциплина и безстрашност.

Не след дълго бива призован от управата на ВМРО да стане член. Това е Вътрешно Македонска Революционна Организация, която има една цел. Да освободи българите, които остават зад граница при подялбата на Македония. Територията се дели между България, Гърция и Сърбия. И българските семейства, които остават зад граница търпят репресии, унижения и изключителни жестокости.

Идеите и на ВМРО се припокривали точно с тези на Черноземски и той бързо става верен поддръжник на организацията.

Извършва няколко политически наказания. Например това на Димо Хаджидимов, представител на БКП и бивш деец във ВМРО.

Снимка от 20те години на XX век в Усташка униформа.

Осъден е на смърт, но успява да се измъкне. Има още една доживотна присъда, но пак успява да избяга.

След няколко години е амнистиран лично от Цар Борис III. От когото архива пази и поздравително писмо.

Картичка, на която от една страна е Цар Борис III, с любимото му хоби- ловът. И от другата страна поздравителен адрес “На доброто момче Владо” лично от Царя.

Подвизава се под много имена – Владо Черноземски, Питър Келман. Бил е познат и като Владо Шофьора или Владо Машиниста, защото е бил шофьор в тютюневите фабрики, а също машинист за известно време.

Как си спомнят в Владо Черноземски в Каменица?

След като заминал за Дупница следите му се губят. След години започва да се връща периодично за да навести роднините си, но е бил много по-различен.

По думи на стари хора е бил облечен “интелигентно”. Винаги в черен костюм, палто и шапка.

Слизал от гората. Винаги по тъмно. Вероятно минавал по пътя от Белово.

Когато е сядал в кръчмите винаги е седял на ъгъл. А когато е вървял по улицата със свои роднини и приятели, им е казвал да не вървят успоредно с него, а преди или зад него. Всичко това е било, защото по неговите думи “всеки момент чакал куршум”.  

Кой е Aлександър I Kараджорджевич?

Той е югоглавски крал който е известен със своята ненавист към българите. Нещото, с което той за първи път разбушува българската общественост, е когато през 1913г. когато той се връща от победоносен поход със своя отряд. И на каменния мост в Скопие го приветстват млади хора, жени и деца с огромна радост. Едно 7 годишно момичнце на име Васка Зойчева го посреща с цвете. Той се навежда и я пита “Па ти ща си?” – тоест “Ти каква си?” и тя казва “Българка”. Шокиран и разгневен от този отговор той я зашлева със звучен шамар. (Според други източници я удря с конския си бич.)

Но този шамар получил и много звучен екот в цялата българска общественост.

Острата реакция не се ограничава до пресата. Дори Вазов пише даже стихотворение наречено “Па шта си ти”. (За цялото стихотворение щракнете тук.)

Александър е престолонаследник и през 1920 година се е възкачва на трона след баща си Петър. Дава пред цяла Югославия обещание, че за краткото време от 10 години, той ще използва всичките средства на държавния апарат, за да превърне всички българи в прави (истински) сърби.

Това води до поредица зверства и репресии над всички българи които са останали в Югославия.

Поповете са били длъжни да не изповядват вече българското православие в църквите. Като цяло българските църкви са били преобразувани в сръбски такива. Всички български училища са били затрити. А интелигенцията и творците, целият цвят на обществото е бил преследван и изтребвен. Било забранено да се говори на български.

  А междувременно в България децата са заспивали с истории за това, как страдат техните роднини отвъд граница в Сръбско и Македонско. Голяма е била мъката на разделените семейства.

И ето затова Aлександър I Kараджорджевич е заслужил прозвището си и Българомразец.

Как Владо Черноземски променя историята на Европа?

Между другото се мълви, че още тогава, ВМРО е подписало смъртната присъда на Караджорджевич. Било е въпрос на време да се намери повод и човек, който има капацитета да извърши това наказание. 

И с това на Владо Черноземски е поверена задачата да изпълни наказанието срещу югославския крал Александър I Караджорджевич.

Той тайно заминава за Италия за да се срещне с членове на Усташа, за да органзират извършването на смъртната присъда.

Атентатът в Марсилия

 И така се стига до 1934 година, в която активно започва да се подготвя изпълнението на смъртната присъда на Югославския крал. ВМРО е действало с хърватската организация Усташа, която е също му е издала смъртна присъда. Много често ние и хърватите сме били съюзници. Защото България е искала независима Македония, а Хърватска е искала независима Хърватска от Югославия.

Междувременно Югославия и Франция са имали много общи интереси. А самият крал  Александър е искал да утоли някой западни апетити тук на Балканите. 

 На 9 октомври е планирано посещението на Aлександър I Kараджорджевич в Марсилия.

 Още със слизането си той е бил посрещнат радушна тъпла от хора. В открит автомобил, го очаквали френският министър Луи Барту и генерал Алфонс Жорж. Бил е много тържествено посрещнат от френската общественост с кордон и с медийно внимание. Има и няколко филма от това време. Операторите са снимали, без да знаят че ще заснемат едно от най-значимите събития за целия XX век.

Югославският крал (отляво) и френския министър.

  Черноземски е действал с тогава хърватския си съратник Мио Крал. Който в последния момент се плаши и се отказва да извърши мисията.  Но Владо Черноземски продължава по план. Скрива оръжието си в букет рози и понеже е знаел няколко езика скаднирал на сръбски и на френски “Да живее краля”!

Редки кадри от нападението

Така успява да пробие тълпата и да стигне до колата, в която се возели Югославския крал Aлександър I Kараджорджевич, френският премиер Луи Барту и френският генерал Алфонс Жорж.  Качва се на страничното стъпало на колата, светкавично вади оръжието от букета с рози и все още скандирайки “Да живее краля” застрелва Караджорджевич от упор в главата. След това френския министър и накрая успява макар и вече е нападнат от тълпата да порази смъртоносно и френския генерал. След това за е бил посечен със сабя и почти веднага, на същата вечер издъхва.

Световната преса отразява Атентата в Марсилия.

По-късно френското разузнаване успява да залови Мио Крал и няколко други дейци на Усташа, които издават информация.

Разбират един смразяващ кръвта факт.

Че всъщност е нямало как краля на Югославия да излезне жив от Франция. Още няколко групи похитители на Усташа го причаквали на различни места, и е трябвало да изпълнят присъдата ако Черноземски не успее.

Една група е чакала малко по-нагоре в Марсилия. И няколко групи, които дебнели да го убият в Париж.

  Много време след това се счита че всъщност това е поръчка на немското разузнаване. Защото Владо бил с фалшиф паспорт на Петер Келман.

Но това твърдение бързо е отхвърлено, заради татуировката с череп на ръката му, която гласи ВМРО.

Още същия ден в който излиза вестника в България със снимката на Владо Черноземски, из цяла Каменица започва да се мълви, че “това е наш Величко”.

Последици за Европа

  Този атентат се случва в най-деликатната фаза на политическия мир в Европа. И всъщност е една от основните стъпки, които довеждат Европа до прага на Втората Световна Война. Което има ефект както знаем, не само върху цяла Европа, а и върху целия свят.

Ню Йорк Таймс предвещава идващи мрачни времена за Европа.

Убийството на крал Александър I допълнително допринася за нарастващото напрежение между европейските нации. Ню Йорк Таймс и световната преса подчертават крехкостта на мира в Европа и потенциала за конфликт между нациите. Основно заради териториални спорове и националистически движения. 

Атентатът също демонстрира нарастващото влияние на екстремистки и терористични групи в Европа, което се превръща в основна грижа за много правителства. Това води до повишени мерки за сигурност и сътрудничество между държавите за борба с тероризма и предотвратяване на подобни инциденти в бъдеще. 

Дори Адолф Хитлер закупува кадри от атентата на Черноземски за да обучава охраната си.

Експерти криминалисти подчертават, че такъв вид публично покушение на висшестояща фигура цели не само порицание, но и унижение на жертвата (в случая Караджорджевич). Нещо, което организаторите на атентата най-вероятно са целяли. Ширят се и съмнения за тесните допирателни с убийството на Кенеди.

Убийството на югославския крал Александър I има значителен отзвук в цяла Европа. То е разглеждано като заплаха за стабилността на Балканите и привлича вниманието на големи европейски сили като Франция, Германия и Италия, които всички осъждат акта. Обявяват Черноземски като терорист номер 1 в Европа.

Убийството също обтяга отношенията между Югославия и нейните съседни страни, особено България и Албания, понеже и двете биват заподозрени в участие в убийството. 

Освен това срива плановете на големите сили, особено на Франция, Италия и Германия, които се стремят да увеличат влиянието си в региона на Балканите. 

Атентатът се разглежда като български терористичен акт, а Югославия го възприема като посегателство срещу суверенитета им.

Югославия отговаря с нахлуване в България, което води до Балканската криза от 1934 г.

В обобщение, убийството на крал Александър I от Югославия е значимо събитие, което има далечни последици в цяла Европа. Той допринася за нарастващото напрежение и нестабилност в региона и подчертава угрозата от война.

Целял ли е Черноземски подобни последици?

Разбира се, Владо Черноземски не е целял нов световен конфликт. Неговият идеал е всички българи да минат под една етническа стряха. И да живеят в мир и спокойствие. Не може да се каже, че е акта на Владо Черноземски самосиндикално е предизвикал Втората световна война, но е била една много значителна компонента от цялото уравнение. 

Владо Черноземски прави своя подвиг, своята саможертва в името на всички българи, които са останали в пределите на Югославия и търпят всякакви мъчения и унижения. 

Бил ли е Владо Черноземски терорист?

  Единствената причина поради която за него не се говори, нито в учебниците, нито в медиите, е защото от цяла Европа той е бил заклеймяван за дълго време като терорист номер 1 на Европа.

Но по дефиницията терорист е нападател на невинни хора.

Караджорждевич съвсем не е бил невинен. И той сам го е осъзнавал, охраната около него винаги е била много засилена и има няколко предишни неуспешни опита за покушения.

Защитавайки българския интерес, Черноземски просто се е жертвал за да отмъсти за извършеното от известния българомразец Александър I Kараджорджевич.  

А и всяка нация гледа на историята от своята си камбанария. Югославия остава без крал, което силно я разклаща. Надеждите на западните сили за влияние върху Балканите се сриват. А измъчваните българи в Юголсавия се освобождават от един тиранин.

Така че, за нас българите и македонците, Владо Черноземски е герой и защитник на всички онеправдани българи останали зад граница.  Тази саможертва той е направил заради всички българи, които са останали извън пределите на България. И са търпели репресии и зверства. 

Трябва да споменем, че той не е действал никога за пари – а от лични идеали и убеждения. За атентата в Марсилия е бил трезвен за факта, че няма да се измъкне жив. И това е един саможертвен акт. 

И до днес има хора, които разказват и са познавали лично Владо Черноземски.

Защо македонците настояват, че Владо Черноземски е македонец?

Ето една комична история, която наскоро чух. Племенницата на Владо Черноземски в Каменица е имала гости от Македония. Станало дума за Черноземски и те й казали, че не е възможно да му е племеница, защото той е македонец.
Тя е извадила стари снимки, с баща й и неговия брат – Владо Черноземски.
Но те отново не повярвали и си настоявали, че е родом от Македония.

Кой е прав? Всички. Сменяйки самоличността и името си, каменчанинът е трябвало да измисли съвсем нова история за произхода си. И от едно определено време Владо сам е казвал, че е раждан в Македония, за да предпази семейството си в Каменица.

Днес за геройството на Черноземски има паметна плоча до църквата в Каменица.

Почитаме ли днес геройството на Владо Черноземски?

Много хора, дори от Велинград не знаят кой е Владо Черноземски. Не знаят и че има негова паметна плоча, на центъра в Каменица, непосредствено до паметника на Вела Пеева.

През 2014 г. вестник “24 часа” отбелязва годишнината от смъртта на героя.

През 2017г. младежи от Пловдив почитат 83 години от подвига му.