Долнослав

долнослав

Родопските скални светлища, със своята мистика и неразгаданост, привличат интереса ми още от първият ми досег с тях.

По препоръка на приятел, посетих Регионалния Археологически музей в Пловдив, където по това време се помещаваше изложбата от Долнослав.

Археологическият комплекс Долнослав, в моите очи, стана свидетелство за гениалността и богатата обредност на древните цивилизации, които са обитавали Българските земи.

И затова реших да се отдалеча от любимият ми Велинград, до място, обвито в пластове загадки.

Загадки, които будят въображението и на най-прозорливите изследователи. Това е археологическият комплекс при село Долнослав.

Защо археологическият комплекс край с.Долнослав е взор към древното минало на света?

Разположен между живописните Родопи и Тракийската низина, храмовият комплекс Долнослав е завладяващо място, което дава поглед към богатата праисторическа обстановка на България.

Намиращ се на 3 километра от село Долнослав, този комплекс е уникална комбинация от скални светилища, древни градежи и множество артефакти, които разкриват бита и обредите на хората, обитавали региона.

Археологическите находки в Долнослав

Археологическата сбирка от находки в Долнослав представлява интересен поглед върху праисторическите културни и религиозни практики в района. Разкопките, проведени между 1983 и 1991 г., разкриват праисторически могилен обект с уникални архитектурни елементи и голямо разнообразие от артефакти.

В рамките на обекта са идентифицирани 28 структури, интерпретирани от учените като светилища, включително редки архитектурни форми като кръгли и трапецовидни постройки.

Обектът е периодизиран на няколко слоя, като най-стария е съвременник на Карановска селищна могила и на Варненския некропол.

Интересно е да споменем, че последният етап на обитаване е белязан от мащабен пожар, който е оставил слой от изгорели останки с дебелина до 1.5 метра. Дали пожарът е бил инцидент или следствие на нападение не може да се каже с точност. Интересно е, че някои учени смятат, че може да е част от религиозна практика.

Но след това мястото е било покрито с пръст и измазано с бял минерал.

Сред артефактите са открити множество антропоморфни (с форма на човешко тяло) глинени фигурки, повечето от които умишлено начупени.

Фигурките са разнообразни – седящи, правостоящи, или представящи само части от човешкото тяло като уши, торсове или ръце. Някои са на животни, а други показват женски или мъжки характеристики. Фрагментацията на фигурките и тяхното разпределение в различни контексти предполагат сложни ритуални практики. И могат да се интерпретират по много насоки.

Допълнителни проучвания, включително анализ на оловно-изотопния състав на медни артефакти от Долнослав, показват широки контакти с други култури от Балканите. Както казахме, смята се, че мястото е било култов център с многобройни храмове.

История и интересни факти

Археологическият комплекс Долнослав преди всичко се смята за важно свещено място, датиращо от още от неолита. Не е ясно точно дело на чия цивилизация е. Но както споменахме, е била съвременник на тази, обитавала района на Варненския некропол.

Фактът, че откритите там предмети и фрагменти се отличават с изключително култово предназначение означава, че това е било сакрално място за тази цивилизация. Битова керамика и жилищни постройки липсват.

Както споменахме, за значимостта на комплекса при Долнославско, говорят и няколко единични и очевидно чуждоземни артефакта, които при всички положения са донесени от поклонници от други земи.

Със сигурност това е била могъща и мистериозна общност, отличаваща се с дълбокото си преклонение пред земята, природата и космоса.

А също е дала огромен технологичен тласък на тогавашния свят. Тук са открити най-старите фрагменти от тъкачен стан. Археолозите смятат, че това е сред най-ранните машини откривани в света досега.

Много скални светилища в България, включително Долнослав, са използвани за религиозни ритуали, астрономически наблюдения и погребални обреди.

Още, професор Ана Радунчева подчертава връзката на Долнослав с Белинташ. Огромният скален комплекс на Белинташ от Долнослав наподобява на фигура на легнал човек. Което още повече разпалва въображението и предположенията.

При всички положения той се числи към Родопските скални светилища.

Топ 10 древни светилища около Велинград

Най-застъпеното мнение сред учените е, че мястото е покровителствано от Богинята Майка и че е почитан култа към плодородието.

Но това, което грабва вниманието са очите.

Очите са много застъпен символ, не само тук , но изобщо в човешката цивилизация.

Значението на очите при фигурките от Долнослав

Очите във фигурките от Долнослав вероятно са имали дълбоко символично значение. В много древни култури очите са свързвани с духовното прозрение, и божествената закрила и присъствие. В контекста на религиозния характер на обекта, те могат да означават много неща.

Едно кратко вмятане – понеже на няколко места около Велинград има подобни по форма всичания в скалите, съм се интересувала в българска и чуждоезична литература каква символика носят очите.

Като цяло очите са безценна част от човешкото тяло. Затова и много поговорки и фразеологизми по целия свят са съсредоточени върху тях: “Пази го като очите си”, “Очите никога не лъжат”, “Очите са прозорец към душата”. Изобщо не е учудващо, че много племена от зората на човечеството имат култ към тях.

И за да не съм празнословна, преди да започна с тълкуванията ще приложа снимки на “очите” около Велинград:

Божествен/ свръхестествен взор – Големите, подчертани очи често са свързвани с по-висше осъзнаване или връзка със свръхестествения свят.Те може да символизират божество или шаманска фигура, способна да „вижда“ отвъд физическата реалност, и напред в бъдещето.

Защитна (амулетна) функция – В много древни вярвания очите са използвани като амулети срещу зли сили. Фигурките може да са служили за предпазване на общността или свещеното пространство.

Връзка/ символ на божества или същества – Вярва се, че очите са „прозорец към душата“. Очите може да са въплъщавали духове на предци или същества, наблюдаващи ритуалите.

С предназначение да са фокална точка на ритуалите – Очите може да са били централна част от обредите, като по този начин да амплифицират силата на религиозните практики. Като се има предвид, че повечето фигурки са били умишлено чупени, очите може да са играли роля в символичното унищожение, или жертвоприношение пред по-висше същество или божество.

Изобразяване на божество – Нещо като ранна форма на иконопис. Възможно е фигурките да са изобразявали конкретни личности или богове,а очите може да са показвали качества като мъдрост и прозорливост.

При всички положения, макар че точният смисъл не може да се заяви със сигурност, сравнителните проучвания с други неолитни и енеолитни култури показват, че очите са имали важна символна и религиозна роля.

Най-ранните багрила, откривани по нашите земи

По някои от фигурите и стените в храмовият комплекс се откриват обмазки с червена и бяла боя. Това отново говори за една иизкючитело развита за времето си цивилизация.

И в предишна статия съм говорила за това, но произвеждането на багрила е много ключов момент в развитието на човечеството. Това е вид прото-наука. Защото това е знак, че вече са овладявали знания как веществата взаимодействат едно с друго.

И по българските земи това се е случило сравнително рано. Червеното, бялото и черното са били най-ранните цветове. Смята се, че мартеницата е тракийски ритуал. И неслучайно е бяла и червена.

По-задълбочена информация ще откриете в тази статия.

Баба Марта – история на традицията

Основни характеристики на археологическия комплекс при Долнослав

1. Скални светилища и олтари

Една от най-впечатляващите характеристики на Долнослав е системата от скални светилища и олтари. Тези сравнително прецизни за времето си скални всичания, вероятно са служили за религиозни церемонии и/ или за астрономически наблюдения. Някои от олтарите съдържат чашковидни вдлъбнатини, които може би са били използвани за жертвоприношения или някакви ритуални възлияния.

Историците са забелязали, че центърът на това религиозно място е най-старата част. С вековете около него структурите са допълвали, разширявали и усложнявали.

2. Древни надписи и пиктограми

Учените смятат, че изобразените фигури и пиктограми не са шарки или украса. А че са средство за предаване на послания. Т.е. протописменост. Една от най-древните откривани досега в света. Може би дори по-стари от Шумерската.

Няколко надписа и символи, издълбани в скалните повърхности, предполагат, че мястото е имало дълбоко духовно значение за древните обитатели. Тези гравюри може да са били молитви, посвещения или насоки за церемониални практики. Иска се много научен труд и време за да се изучат тези гравюри, за да разшифроват значението им и връзката им с тракийските религиозни вярвания.

Край Велинград е характерна керамиката тип Цепина, която според проф. Диана Гергова, също е вид писменост. А не просто шарка.

Шарка тип Цепина

3. Гробни места и артефакти

Разкопките в Долнослав са разкрили различни артефакти, включително керамични съдове, метални инструменти и фрагменти от оръжия. Тези находки сочат, че районът може би е бил използван не само за поклонение, но и като гробище. Най-вероятно за видни личности от онова време. Наличието на погребални дарове предполага вяра в задгробния живот и значението на почитането на покойните.

Накратко за теориите и интерпретации на светилището

Археолози и историци предлагат няколко теории за ролята на Долнослав в древното общество:

• Астрономическа обсерватория: Някои изследователи смятат, че подреждането на скалните образувания съответства на слънцестоенията и равноденствията, което предполага използването на мястото за астрономически наблюдения и съставяне на календар.
• Свещен поклоннически център: Комплексът може би е служил като важен поклоннически център, където тракийските племена са се събирали за важни церемонии и религиозни фестивали. Богатото разнообразие от “вносни” предмети, навежда на тази мисъл.
• Култ към Слънцето и Земята: Много тракийски светилища са свързани със слънцепоклонничество, а откритите олтари и естествените скални формации подкрепят идеята, че Долнослав е бил посветен на божества на слънцето, земята и плодородието.

В по-късните векове

По-късно мястото също изпитва влияния от тракийския, римския и византийския период, както показват разпръснатите керамични съдове, монети и архитектурни останки в различните слоеве. Това предполага, че Долнослав е останал важно място и през следващите векове.

Днес Долнослав привлича археолози, историци и туристи, желаещи да изследват древното минало на България. Естествената красота на мястото, съчетана с неговата висока историческа и археологическа стойност, го прави привлекателна дестинация за любителите на историята и археологията. А и за почитателите на мистицизма. Текущите изследвания и усилията за съхранение целят да защитят и разкрият още повече тайни на този забележителен комплекс.

През 2024 г. Регионалният археологически музей в Пловдив организира изложба, наречена „Магията на Долнослав“, която представи за първи път много от артефактите.

В обобщение, находките от Долнослав са от огромно значение за разбирането на сложните религиозни и културни взаимодействия, не само в България, но и в праисторическите Балкани.

Уникалните архитектурни особености, умишленото чупене на фигурките и доказателствата за контакти с други земи, подчертават неговата важност като религиозен център през енеолита. И редом с други обекти в България, трябва да влезе в списъка на Обектите с национално значение.

Сигурна съм, че ако продължат изследванията този загадъчен обект несъмнено ще разкрият още повече тайни за древното наследство на България.