Чували ли сте за Обичая ПРЕДОЙ?

Предой, сдой, мандра, отбив, замярване – с тези имена е познат един автентичен ритуал, характерен основно за Родопите и изпълняван още от древни времена.
Отбелязва се в края на май – началото на юни, няма закована дата.

Избере ли се веднъж денят, овчарите започват трескава подготовка.

На Предой се събират всички на едно място, за да издоят заедно овцете си.
Всяко ведро (това е мерната единица за количество мляко) се записва на т. нар. рабош (чатал).

Според това колко ведра има записани срещу името на овчаря, се определя и средният млеконадой, който стопанинът ще получава от стадото си през сезона.

Съдовете, в които се дои млякото, са украсени със здравец, млечка, коприва, клончета от плодни дървета, червен конец и чесън.

Под вимето на животното се подлага обикновено сребърен пръстен, така че млякото да тече през него.
Първото издоено се излива на земята.

От ведрото най-напред пие най-възрастният стопанин, а ако има млечни продукти на общата софра, те се разрязват с дървен нож, направен от плодно дърво.

Основното, което отличава обредите, извършвани на Предой от тези, извършвани на Гергьовден, е ритуалното измерване на количеството издоено мляко, което е и същността на празника.
Всеки стопанин се стреми да напълни максимален брой ведра.

Както на Гергьовден, така и на Предой, празникът завършва с обща трапеза.

За разлика от Гергьовден тя се устройва до мандрата или кошарите.
Участват основно овчарите със семействата си.

Ястията, които се слагат на трапезата, са родопски клинове, колаци, мляко и млечни продукти, както и задължителният курбан.

Предой – древният празник на млякото в Родопите

Предой, известен още като сдой, отбив или замярване, е стар родопски обичай, свързан с овчарството, плодородието и общността. Провежда се в края на май или началото на юни, когато овчарите се събират край мандрата, за да издоят заедно стадата си и да измерят млякото.

Количеството се записва на рабош – дървена пръчка с резки, използвана като своеобразна счетоводна книга.

Според броя „ведра“ се определя какъв млеконадой ще получава всеки стопанин през сезона.

Ритуалът е изпълнен със символика. Съдовете за мляко се украсяват със здравец, коприва, чесън и червен конец за здраве и защита от уроки. Под вимето често се поставя сребърен пръстен, през който млякото да тече за берекет и чистота. Първото мляко се излива на земята – дар към природата и плодородието.

След измерването всички сядат на обща трапеза край кошарите и мандрата. На софрата присъстват родопски клинове, колаци, сирене, мляко и задължителният курбан. Най-възрастният стопанин отпива пръв от прясното мляко – знак на почит и благословия.

Предоят не е просто стопански обред. Той съчетава древни вярвания за плодородие, защита на стадата и уважение към труда на овчаря. Затова и до днес остава един от най-автентичните и живи родопски обичаи.