Как се е празнувал Димитровден във Велинград

Димитровден – отбелязваме всяка година на 26 октомври. В някои краища на България е известен още като Митровден или Разпус. Във Велинград той се нарича Касъм. Това е народния празник в чест на Свети Великомъченик Димитър Солунски.

История на празника

Великомъченик Димитър е роден през III век. Баща му е бил градоначалник на Солун. След неговата смърт, на трона се възкачил сина му Димитър. Като управител на града той започнал открито да изповядва и слави християнската вяра. Бил и добър управник и солунския народ му отвърнал с голяма обич и почит. Но на 26ти октомври бил убит от езичници, в заговор против християнството.

Димитровден в родопската обредност

 Димитровден, в българския календар е празник с особено значение, защото в цялата балканска историко-етнографска област годината се дели на два основни сезона зимен и летен. В основата на това деление са Димитров и Гергьовден. Народната легенда гласи:

„Св. Димитър носи зимата, а Св. Георги лятото. „

Една приказка представя двамата светци като братя. Св. Георги носи лятото, възседнал бял кон. А Св. Димитър е първородният – той язди на червен кон и е господар на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки

Поверия

• Ако срещу празника месечината е пълна се вярва, че пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед.
• Ако листата опадат от дърветата преди празника – зимата ще започне рано, ако не – има още време до нея.
• Ако мравките все още излизат от мравуняците, зимата ще е лека.
• Ако луната на този ден е пълна, то поличбата предвещава много сняг, плодородна година, пълни кошери с мед, а също, че и посевите ще са на топло.
• Този празник, както Благовец и няколко други е Полазник. Тоест госта който пръв ще прекрачи прага на къщата трябва да е здрав, благ и имотен човек – така идващата година ще е здрава и изобилна!

А от Димитровден до Никулден е и сиромашкото (циганско) лято.

„Дойде ли Димитровден идва и снегът.“ – казват българите.

 Затова на този ден стопаните прибират ралата си на сухо под стрехите и подреждат дървата си за огрев.

Във Велинград Димитровден се наричат касъм и поставя началото на зимния период на годината на този ден се разплащат и овчарите. На този ден става и спазаряването на годишните ратаи. А който си е изкарал годината плащат му спазарен хак и се спазарява наново или отива ратай на други чорбаджии.

На Димитровден се организират сборове с курбани и веселби с които стопаните отбелязват тържествено завършека на лятото и на земеделската и животновъдна година.

От Петков до Димитровден започват годежите и сватбите. Младежи излизат извън селото берат здравец и есенни цветя и плодове.

Правели се т.нар. Сглядни хора, като на мегдана момите извиват заедно хоро, пред погледите на ергените. Така те играят и се веселят до през нощта, като избират своите бъдещи спътници в живота.

Димитровден е времето, в което семейството се събира. Където и да са, гурбетчиите непременно се прибирали, за да участват в поредицата празници.

❤ Светъл и благословен празник! Нека е весел, общосемеен и сплотен. Да е пълна трапезата, да е топло семейното огнище, да са грейнали лицата и радостни душите!