Игикай – Тайните на дългия и щастлив живот

живот

Игикай е книга за това как да оптимирираме живота си и да го удължим не само от гледна точка на хронология, но и като смислена редица от събития за себе си и за другите.

За да е честно представено всичко, авторите споменават, че и на други места в света има села с дълголетници като в Италия, Гърция и Испания. Но в селото на столетниците в Япония – Окинава – радостта и жизнелюбието направо струи във въздуха. Те не са дълголетни, ами и жизнени – не страдат от хронични заболявания като диабет, рак, коронарни проблеми, деменция и Алцхаймер. Старите хора не разчитат на деца и внуци да ги обгрижват. Те си гледат градините и животните, ходят на разходка във гората, срещат се с приятели, споделят си всичко, танцуват, пеят и играят игри. Обичайна гледка е да видиш как 98 годишен дядо танцува с 3 годишното си внуче и се наслаждава на живота. Това е истинската дефиниция на Игикай.

По какво начина на мислене на тези хора се различава от това на всички останали жители на света?

Тези хора са намерили смисъла на своя живот – своя Игикай. Тук книгата ни препраща към творчеството на Виктор Франкъл, оцелял заточеник на Аушвиц, свидетел на нечовешките гледки там и автор на книгата „Човекът в търсене на смисъл“. Доктор Франкъл казва, че всеки който е намерил своето „Защо“, може да понесе всяко „Как“. Той се позовава на наблюденията, че негови съкилийници, които са знаели какво ще правят след като излязат от Аушвиц. Те са чертали планове за бъдещето с решителност и са понасяли всички изтезания и мизерии по-смирено и по- леко.

Разбира се , днешния живот няма нищо общо с техния, но принципа остава същия. Разглеждайте трудностите като неравности по магистралата на неизбежния ви успех.

Състоянието на Поток , както е описано от Михали Чиксекмихали е необходима част от ежедневието си. Да се стараем да правим ежедневните неща всеки ден все по-добре. Да се стараем да бъдем по-добри от вчера. Можем да използваме състоянието на Метапоток пък, когато вършим неприятни занимания, но ги разнообразяваме с хубави спомени, положителни мисли за бъдещето, таканикане на любими песни и др.

Не знаете дали ще сте способни да стигнете до Потока?

Ами просто започнете. И това ви се струва трудно. Добре, обещайте си че ще се захванете само за малко и няма да се ангажирате със задачата. Знае ли човек, кога ще го навести музата.

Японските майстори са добри във всичко защото те са се научили да влизат във поток от самото начало. Те стават едно с работата си. Ковача се топи с желязото, грънчаря се оформя с глината. В Япония няма човек срещу природа – има човек, който действа в синхрон с природата. Той е едно с нея. Затова се казва и природа – защото от тук тръгва нашият род!

Жителите на селото стават от масата гладни. Някой ще се запита, но защо са сядали изобщо? Не че не ядат, тези хора се хранят докато са на 80% сити и тогава престават. Дори си имат дума за това – хара хачи бу. Поднасят си храната в многобройни малки съдове, за да се злоупотреби с яденето случайно.

Още правила за щастлив живот от Игикай

Една от ползите да с ограничи храната е , че така се понижават нивата на IGF-1, който е един от главните отговорници за нашето стареене. При калорийна рестрикция той спада, и антиоксидантните ни системи работят по-добре. Затова е хубаво да си оставяме и поне по 1 ден в месеца, отдаден изцяло на глад.

Те не консумират десерти след това – всъщност не ядат никаква захар. Само захарна тръстика понякога.

Имат няколко порции плодове и зеленчуци през деня (по около 7 различни плода на ден). Храната им се изключитено разнообразна – над 260 храни и билки.

Едни от най- полезние анти-възпоалителни храни са: Тофу, мисо, риба тон, моркови, гоя, комбу, зеле, нори, лук, соеви кълнове, хечима, соеви зърна, сладки картофи, чушки.

Пият зелен чай. Чай от жасмин, билков чай Сапинча и по едно кафе сутрин.
Медитират – медитацията е като мигновено СПА. Просто се съсредоточаваш върху един предмет и си изцяло в насотящето. Дишането е особено важно за отмората, защото ни помага да се освободим от задържания въглероден двуокис и други метаболитни отпадъци.
Практикуват Йога – ( йога буквално означава свързване, обединяване), тай чи и Ци Гун (работа с жизнената енергия). Да се движим, да се занимаваме с градинарство, да чистим, да готвим вкусна храна, да танциваме – да усещаме радостта с всяко крайче на тялото си.

Тези занимания имат следните доказани ползи: променят мозъчните вълни, регулират хормоните, намалят риска от инфаркти, балансират кръвното, увеличават костната плътност, подобряват кръвообращението, забавят стареенето, способстват по-бърза комуникация на ума с тялото.

Игикай принцип – движението и ежедневната активност удължават живота.

Затова разходката в гората, сред чист въздух е най-добрата комбинация. За предложения вижте тази статия!

Хората имат много приятели и много си помагат един на друг. И в други източници съм срещала проучване, че колкото по-силни са социалните ти връзки толкова по- здрави и дълголетни ще сме. Щедростта също е от централно значение за щастието, защото колкото повече даваш- толкова повече ще получаваш.
Да не сме в конфликт с чувствата си – да ги приемаме като гости, понеже ние сме тези, които сме ги поканили. В този смисъл се намесва цитата на виетнамския поет Тик Нят Хан: „Здравей самота, как си днес? Ела седни до мен.“

Днес капитализма е религия, по-силна и от християнството. В нея се кълнат милиарди хора. Стремежа към постижения и притежания става все по-ожесточен, че всеки се стреми едва ли не към световна хегемония. Но книги като тази ни карат да не да забаравяме за малките неща. Че какъвто и успех да постигнем в живота, все пак си оставаме една прашинка във вселената, чиито живот до голяма степен не зависи от нас дори. Затова нека му се наслаждаваме със всяка глътка въздух, всяка минута с приятели и всеки слънчев лъч, докоснал тялото ни.

П.п Нещо което ме разсмя в книгата Игикай. Има интервюта на столетници от цял свят. Един казва, че е залагал на спорта, друг го отдава на това че не е консумирал месо, дори една французойка се ядосва, че трябва да откаже цигарите на 120 годишна възраст, поради пердето на очите й, което й пречи да пали. Накрая попитали един полски столетник: как доживяхте до завидната възраст от 111 години? При което той отвръща равнодушно: „Като не умрях по-рано“.