Легендата за Клептуза – най-мистичният извор на Родопите

Има места, които не просто впечатляват с красотата си, а оставят усещането, че крият древна тайна. Такова място е Клептуза – символът на Велинград и един от най-красивите карстови извори в България. Всяка година хиляди хора се разхождат покрай кристално чистите му води, наслаждават се на прохладата и спокойствието на парка, но малцина знаят, че името на Клептуза и до днес остава загадка.

То е обвито в легенди, предавани от поколение на поколение, а всяка от тях носи частица от мистиката на Родопите.

Изворът, който никога не спира да живее

Клептуза не е просто красив парк. Това е един от най-дебитните карстови извори в България, който всяка секунда излива около 1200 литра ледено студена планинска вода.

Тази вода не идва от случаен източник. Тя извира след дългия си път под земята от масива на връх Сютка – третият по височина връх в Родопите, достигащ 2186 метра.

Водата се процежда през варовиковите пластове на планината десетилетия наред, пречиства се по естествен начин и накрая излиза на повърхността като кристално чист извор. Именно тази вода дава живот на езерата в парка, на реките в Чепинската котловина и на богатата природа около Велинград.

Неслучайно местните хора казват, че Клептуза никога не заспива. Денем и нощем тя продължава да ражда нов живот.

Свещената планина Сютка

Още траките почитали високите върхове като места, където небето и земята се срещат.

Сред тях особено място заемала Сютка, която според множество изследователи е била една от свещените планини на древните траки.

По склоновете ѝ са открити останки от светилища, древни пътища и множество археологически находки, свидетелстващи, че районът е бил населен и почитан още преди повече от две хилядолетия.

Интересното е, че самото име „Сютка“ е много по-старо от славянското население в Родопите. То вероятно има тракийски или предтракийски произход, но истинското му значение остава неизвестно.

Съществуват различни предположения за неговата етимология, но нито една теория не е окончателно доказана.

Именно тази неизвестност прави планината още по-мистична.

Загадката на името Клептуза

Същото важи и за самото име Клептуза.

То не присъства в познатите български географски названия и няма категорично обяснение за произхода си.

През вековете обаче хората са създали няколко красиви легенди, които и до днес се разказват край извора.

Легендата за византийската императрица

Според най-старата легенда, още по времето на Византия през Родопите преминавали владетели и благородници, очаровани от красотата на планината.

Разказва се, че съпругата на един византийски владетел спряла край извора, за да си почине след дългия път.

Когато видяла прозрачната вода, величествените букови гори и зелената долина, тя останала безмълвна.

Никога дотогава не била виждала толкова красиво място.

След дълго съзерцание тя се обърнала към владетеля и прошепнала:

“Това място трябва да бъде наше. Завладей го.”

Според легендата именно тогава прозвучала думата „клептос“, която на гръцки, а и на старогръцки означава кражба.

С времето хората започнали да наричат извора Клептуза – мястото, което дори владетелите искали да “откраднат” за себе си.

Дали историята е истина, никой не знае.

Но тя прекрасно описва усещането, което изпитва всеки, озовал се край извора – желание да остане там завинаги.

Легендата за момата Клепна

Друга легенда ни отвежда в мрачните години на османското владичество.

В едно родопско село живеела необикновено красива девойка на име Клепна.

Красотата ѝ се носела като легенда из цялата Чепинска котловина.

Един ден през селото преминал османски отряд.

Когато войниците я видели, решили да я отвлекат.

Уплашена, момата побягнала към гората.

Познавала всяка пътека, всяка поляна и всяко дърво.

Тичала без да се обръща назад, докато стигнала до извора.

Там, сред високите треви и огромните листа на крайбрежните растения, тя намерила убежище.

Свила се под едно широко листо, почти без да диша.

Разказва се, че водата започнала да ромоли по-силно, сякаш искала да заглуши дишането ѝ.

Вятърът разлюлял дърветата.

Птиците запели.

Цялата природа се опитвала да я скрие.

Но съдбата била безмилостна.

Когато опасността отминала, момичето вече нямало сили.

Според легендата душата ѝ останала завинаги край извора.

Оттогава хората започнали да наричат мястото Клептуза в памет на красивата Клепна.

И до днес местните вярват, че в тихите летни вечери може да се чуе шепотът на гората, който носи нейното име.

Легендата за клепналата туя

Най-романтичната легенда също е свързана с красива родопска девойка.

Тя бягала от преследвачите си през гъстата гора.

Знаела, че ако бъде заловена, никога повече няма да види родния си дом.

Когато стигнала до извора, забелязала голяма туя.

Един от тежките ѝ клони бил клепнал почти до земята и образувал естествен зелен заслон.

Момата се мушнала под него и останала неподвижна.

Османците преминали на няколко крачки, но не я открили.

След като опасността отминала, тя благодарила на Бога и на гората, че са спасили живота ѝ.

От този ден местните започнали да наричат извора Клептуза – мястото на клепналата туя, която укрила девойката.

Макар да звучи като приказка, легендата носи едно красиво послание – че природата винаги закриля онези, които я уважават.

Истината остава скрита

Вероятно никога няма да узнаем коя от тези легенди е най-близо до истината.

Възможно е името Клептуза да е много по-древно и да идва още от траките.

Възможно е да произлиза от стар език, който отдавна е изчезнал.

А може би всяка легенда носи по частица истина.

Именно това прави Родопите толкова различни.

Тук историята никога не свършва с археологията.

Тя продължава да живее в разказите на хората.

Магията на Клептуза

Днес Клептуза е любимо място както за жителите на Велинград, така и за хилядите туристи, които посещават града.

Едни идват, за да се разходят край езерата.

Други се наслаждават на прохладата през горещите летни дни.

Трети просто сядат на някоя пейка и слушат ромона на водата.

Но почти всеки си тръгва с усещането, че това не е обикновен извор.

Може би защото водата му идва от една древна и свещена планина.

Може би защото пази спомена за траките.

Или защото легендите продължават да живеят в шепота на дърветата.

Каквато и да е истината, едно е сигурно – Клептуза е сърцето на Велинград. Място, където природата, историята и легендите се преплитат по неповторим начин. И когато застанете край кристално чистите му води, ще разберете защо толкова поколения са вярвали, че това е място с особена сила – сила, която не може да бъде обяснена, а само почувствана.