Минералните води във Велинград заемат централно място в многовековната му история. Преди 5000 години тракийски племена са използвали възвишенията в района заради добрия им укрепителен потенциал и щедрият му воден запас от лечебни минерални води.
Велинградския район притежава изключително културно наследство – регистрирани са над 95 археологичнески паметници от Праисторията, Античността и Средновековието. Част от тях са дълбоко проучени – крепостите Цепина и Градот, Ранновизантийска и средновековни църкви и Ракитово и Костандово, неолитно селище в Макаков мост и други. От периода на Възраждането са регистрирани 65 архитектурни паметници и около 200 исторически събития.
Но археологическите паметници с най-голямо значение са старите минерални каптажи, официално датиращи от над 1000 години назад.
Велинград доказано е бил притегателно място за лекуващи се от най-древни времена. Някои от обществените бани са направени на мястото на стари римски бани. Това са Сярна баня (кв. Каменица) и Радонова баня (кв. Чепино). В Сярна баня е разкрит стар римски каптаж, римски монети, водопровод, отвеждащ водата към м.Кутел и м. Костандица.
Установено е, че Чепино (един от днешните квартали на Велинград)е ползвано като център за водолечние с минерални води, още от Средновековието. В трудовете си от 1870г. Ст. Захариев сочи, за намерен пергаментов лист в развалините на манастир Св.Спас (кв.Чепино, съграден през 1040г.), в който на старобългарски се съобщава, че пратениците на гръцки княз обновили не само храма а и всички бани в „Цепина“ След това самият княз дошъл за да се лекува в тях.
„И придъшаше обаняше се княз и велеми обвеселише се“
Извадка от пергамента в Св. Спас
Следователно по време на византийското робство през 11в. Чепино е било вече известно с лечебните си бани. Посочва се, че българските царе и князове дохождали в района да се помолят на чудотворната икона в светата обител „Св.Спас“ и да се окъпят в „Цепинските минерални бани“.
По време на кратковременния си брак на Алексей Слав с императорската дъщеря Маргарита Изабела, много фладърски рицари идвали в крепостта. Деспот Слав им устройвал пиршества, ловни мероприятия, след които се освежавали в лечебните минерални води. Всичко това имало особено важни политическо и стратегическо значение за добруването на района.
Има данни, че и Цар Иван Асен (1331-1371г) посетил Цепина през 1337г. и се къпал в минаралните бани в Чепино.
Според преданието, по време на турското робство, последният чепински учител бан Велю от с. Костандово лекувал дългогодишни рани в Лъджениски минерален извор и оздравял. За благодарност той съградил банята със свои средства, а името му е овековечено по този начин –Вельова баня.
Това е третата баня в Чепинското корито, и тогава е била много отдалечена от селата. Построяването й е станало преди масовата и насилствена излямизация на населението – вероятно 1640г. Ст. Захариев пише, че по време на неговите проучвания тя е била в развалини (1870г.). Днес е възстановена и се използва се при стомашно-чревни заболявания, бъбречни и чернодробно-жлъчни и заболявания на ставите и периферната нервна система.
Вельова баня, напълно възстановена около времето на Освобождението
Чети още за минералните води във Велинград…
В последствие местните хора намират още минерални извори, но поради липса на средства (заради високите данъци и беднотията от османката власт), ги облагородявали по най-примитивния начин – изкопавали яма и я ограждали с камъни, за да ги ползват като басейни. От топенето на ленени стъбла в минералните води. За тях се вярвало, че подсилват лечебните свойства на водата – така тези ями придобили названието „топила“.
Поробителите бързо оценили водната благодат в Чепинско
След като установили лечебните свойства на водата обаче, османците построили баня в Лъджене (днешна Женска баня/Карбонатна баня) за разкрасителни и оздравителни процедури на жените си. По късно е била разрешена за ползване и за жените на помохамеданчените българи (т.нар. гелини).
Женска баня е била първата баня в района, построена от османците.
През 1751г. е построена и Кремъчна баня за мъжете – плочата на банята се съхранява днес в Историческия музей на Велинград. Новата баня имала за цел да се забрави Вельова баня, а заедно с нея и българския й произход. Последната е била разрушена до основи, но с приближаване на Освобожнението е била реставрирана и се използва и до днес.
При посещението си през 1883 г. Константин Иречек видял на входната врата на банята в Чепино (Радонова баня) табела, на която била обозначена годината на построяването й – 1163г. от Егира (мюсюлманското летоброене) т.е. наша 1750г. Но както споменахме, само постройката е от тогава. Самото място е ползвано отпреди 1040г, по официални сведения.
СПА хотелите във Велинград са съвременния прочит на древните минерални лечебници. Например намиращият се в кв. Чепино хотел Камена е построен по искане на германския концерн Сименс, за лечение на техния персонал, пуснат в експлоатация през 1987г.
Дългогодишната история на минералните води във Велинград изобщо не е плод на случайността. Лечебните свойства и широкото им минерално разнообразие е притегателен фактор и за настоящите и бъдещите посетители на Спа Столицата ни – Велинград.
There are places in Bulgaria where history is not locked behind glass. You walk through…
И ето ви една идея, за разходка макар и малко встрани от Велинград. Бърз съвет…
Velingrad Off-Road Gathering There are people for whom a holiday means a hotel, a swimming…
Офроуд съборът във Велинград – когато планината те вика Има хора, за които почивката означава…
Rhodope Mountains The Rhodope Mountains are one of the most fascinating and atmospheric regions in…
Pirin Mountain Wild, dramatic and unmistakably alpine, the Pirin Mountain is one of Bulgaria's most…