Партизанското движение в България е организирано по време на Втората световна война. Обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 г. Изразява се в партизански действия срещу държавната власт в България.

Целта им е установяване на равенство и равноправие, на фона на“монархическа диктатура”, установена от Царската власт. По това време нямало средна класа – само мизерстващи работници – пролетариат и богати земевладелци.

Партизанското движение е съставено почти изцяло от просъветски и прокомунистически активисти. Борци за егалитаризъм (равенство).

Района на днешен Велинград е бил едно от най-пламенните ядра на антифашисткото движение в България.

Всичко започнало през 1897г. в село Каменица когато по наказание там била изпратена учителката Олга Рашкова, социалистка от Пазарджик. По-късно при нея идва брат й Стефан Рашков, също социалист, ученик на Димитър Благоев. Това са първите носители на социалистическите идеи в Чепинския край.

Скоро те стават притегателен център на всички младежи в Каменица. Квартирата му у Пейо Хрисчев става своеобразен клуб, където се разгоряли искрите на социалистическите идеали. Снабдили са се с голяма социалистическа библиотека.

Формиране на партизанското движение

И така след няколко години постоянна просветна дейност се почувствала нуждата от организация.

В края на 1902г. прогресивните младежи от Каменица образували просветно социалистическо дружество. Нарекли го „Синапово зрънце“. Увеличили своята библиотека, събиранията и беседите им продължавали до все по-късно и по-късно.

След като полицията разбрала за тази тайна организация, пропъдила Олга и Стефан Рашкови от Каменица. Но идеите в главите на младежите не могли да пропъдят.

През 1905г. „Синапово зрънце“ била първата партийна организация в Каменица. Членовете били най-просветените и начетени хора от селото. Те се заели да основат първото читалище, което нариекли „Методи Драгинов“, на летописеца помогнал съхранението на исотрията по тези земи.

През 1911г. подобна организация се създава и в село Лъджене.

До 1918г. идеите са се разпрострели из цялата Чепинска котловина.

От 1922г. Чепинското корито засилено започва да се посещава от високопоставени партийци, за да ентузиазират и укрепят социалистическите идеи и движения в района.

В периода от 1930-33 година са отбелязани много акции на организираните комунисти от Чепинското корито.

От 1941г. вече е формиран партиен комитет в Чепинския край, воден от Манол Велев, Васил Галин и Васил Кръстин. Създават се 12 бойни групи, които провеждат пропаганда и революционна дейност сред населението. Домове се превръщат в складове за провизии на партизанското движение.

 С годините антифашистката съпротива лавинообразно нараствала и забрала по пътя си хора като Винчо Горанов, Атанас Семержиев Вела Пеева, и още много други млади, просветени и дейни българи. Като на 4.05.1943г. партизанското движение достига зенита си – палят Паланковата фабрика в Лъджене.

На 09.09.1944г. идва новата власт, с новите идеологии и най-вече новата надежда!

Много млади и просветени хора са дали живота си в името на тази кауза. В борбата против фашизма падат десетки видни чепинчани!

Имената и подвизите на георите ще греят завинаги в историята на Велинград!