Праисторически същества, обитавали Чепинската котловина

мамут праисторически същества

Праисторически същества

Една от най-интересните забележителности около Велинград за малки и големи си остава Плиоценският парк в село Дорково. Или както е по- известен сред хората – Музея на мамута заради внушителната въстановка на праисторическото животно, което се намира там. Въпреки, че фигурата е на мастодонт, няма как да не го споменем. Мамут има представен само с едно небце, но за това по-нататък.

Въстановка на Овернски мастодонт, живял преди 5 милиона години.

Но това е само един от представителите на фауната тук във Чепинската котловина.

Праисторически същества обитавали днешните Велинградски земи

Както сме споменавали в предишни статии Чеписката котливина е била дом на множество праисторически животни. Това, с което е уникална изложбата в Дорково е не само разнообразието, на тези животни ами и тяхната многобройност.

Oказва се, че това е най-голямото плиоценско находище в Източна Eвропа – ето от някои от обитателите там.

Първото по големина засега открито в Европа е във Франция.

В Дорково се намират кости на едни много интересни праисторически същества – хипaрионите които са предшествениците на конете. Те са били по-дребни от днешния одомашен кон, имали по три пръста на всеки крайник и развитата им челюст показва че са се приспособили за хранене с листа.

Хипарион – източник Уикипедия

Също така тези земи са били обитавани от прадедите на носорозите. Те между другото са обитавали цяла Евразия. И чак през по-късните векове достигат до Африка. Редом с носорозите и конете, тапирите също са представители на този район, но с придобиването на тропически облик на континента Евразия те изчезват завинаги.

Rhinocéros Laineux

Интересно е да споменем, че колкото и парадоксално да звучи – предшествениците на най-голямото сухоземно същество- слонът първоначално са били големи колкото заек.

Първият открит представител на хоботните

Повече за мастодонтите

Те се появили преди около 60 милиона години. След това поради благоприятен климат и изобилие на храна са еволюирали до размер дори по-голям от този на днешните слонове. И след това отново еволюцията малко редуцира размера им.

 Предшествениците на слоновете които се наричат Анангус Арверенсинс е близо до съвременните слонове. Първи данни за неговото съществуване са открити от около 5 милиона години и изчезват преди около 2 милиона години. А този в Дорково е един от най-старите намерени екземпляри – на 5 милиона години.

 Друг по-примитивен предшественик на слона от преди седем милиона години е Оверенски мастодонт. Те са достигали височина до 4,5 метра. Дължина 7м с тегло 10 тона. Били са тревопасни бозайници. Защото Оверн във Франция е района, в който за първи път е изкопан такъв екземпляр.

Другият мастодонт който е намерен в дорково Мамут Бурсони. Той е доста по-стар като вид. В Африка е открит екземпляр на 30 милиона години след това се изселва в Евразия, като измира преди около 10 000 години. Мамут Бурсони е онагледен в изложбата само с едно небце.

Небце от Мамут Бурсони

Намерени са още родственици на маймуните, тапирите, носорозите, мечките. Всички те са изложени на диорамата, която се намира от дясно на входа на музея.

диорама праисторически същества
Част от Диорамата. За пълния внушителен изглед посетете Плиоценския парк

Те са живели около голяма река или езеро, което в момента е пресъхнало.

В Европа мастодонтите измират pреди около 2 милиона години от голям природен катаклизъм. Най-вероятно засушаване.

След това засушаване е имало период на пълноводие на по-голями валежи и вследствие на това, придошлите води са прихванали костите на тези праисторически животни, и костният им материал е раздробен на по-дребни частици. Както и е разпръснат. И затова в находището костният материал е открит омешан един във друг като в плетка.

В музея ще видите и оригинална постановка от находището.

Костите са пръснати вследствие на изобилно наводняване преди милиони години. Възможно е на мястото на Чепинската котловина да е имало езеро или пълноводна река и затова материала да е така разпокъсан.

Находището в Дорково

Научната площадка е определена с размери 1 декар, но засега са проучени едва15 кв. метра. Там са изровени кости на 34 животински вида. Това, както казахме го прави едно от най- богатите находища във Източна Европа от епохата Плиоцена.

Немалка част от костния материал от тази праисторически същества е изнесен във Франция. Сега се намира в Националния природен и естествен музей в Париж, заради помощта и познанията в палеонтологията.

Колкото и интересен да ви е материала – най-добре е да отидете и да видите музея с очите си. Гледките наистина са внушителни!

Add a Comment

Your email address will not be published.

error: Content is protected !!