Връх Соколица – забравеният връх

Връх Соколица – забравеният връх

Днес ще ви разкажа за един връх, който НЕ съществува от 1960.

И действително този връх не фигурура никъде по картите. Срещала съм го само в старите книги, като например тези на Манол Чолев. Веднъж ми изплува в една от пожълтелите и дрипави страници на книгата му “Чепински Край – Велинград”, писана през 60те. Той описва един връх над гара Цепина,

който нарича Соколица.

Казва се така защото е скалист – дом на птици и е неприсътпен за човешки крак.

Challenge accepted.

Попринцип бих подминала тази информация с безразличие. Но в книгата се описва магически пейзаж от върха. Отдясно белеят Рила и Пирин, наляво се въздигат Стара планина и Средна гора. Миниатюрната версия Гара Цепина и колите под дефилето застават точно под краката ти. Като детски играчки.

Това разбушува моето любопиство. Напразно търсех такъв връх в картите, но безрезултатно. Накрая реших да отида и да го открия сама.

Събрахме се весела група, паркирахме на гара Цепина, пресякохме натовареното неделно дефиле, минахме моста и започнахме да катерим безпощадния отвес нагоре. Пътеката действително е стръмна, но е с добра макрировка. В синьо.

Проблемът е, че табелките водят към всички други местности, но не и към Соколица.

Защоо?

Както и да е, излизаме на панорамни площадки от които започва да се открива вдъхновяваща гледка. Вижда се един процеп, от който наднича Стара планина, и от дясно иззад Родопските хълмове се подават шапките на Рила и Пирин. Това ли е? Не е това, къде е гара Цепина?

Продължаваме нагоре стигаме до местност Салихов Гроб – нее, много сме се отдалечили. Връщаме се.

Тъкмо си мисля, че няма да имаме успех днес, и виждам на едно дърво завързано избеляло парцалче. На няколко дървета след него – още едно.

Интуицията ми казва нещо и следваме пътеката. Нямаш възможност да се любуваш на гледки по нея обаче, защото е толкова обрасла, че трябва постоянно да си нащрек да не те зашлеви някой клон. И да прекъсне естетическите ти селения.

Излизаме на слънчева малка полянка. Това, което видях ме зашемети. Дотук с писането – оставям гледките на вас!

До нови срещи!

Връх Соколица – забравеният връх