Сватбени обичаи в Чепинския край

Време за четене: 4 минути

Сватбените обичаи и традиции в Чепинския край датират от незапомнени времена. Фрагменти от тях са запазени във Велинградско и до днес, други срещаме вече само в старите етнологически книги. Тези празници на любовта, както и днес са били пищни, колоритни и са вдигали на крак цялото село.

Сгодяване

Сватбените обичаи започват със сгодяването – то е ставало по два пътя – първият е когато момата и момъка се харесат, а втория е по оглеждане и преценка на родителите. Брак по сметка и разум. Не е нужно да казваме, защо първияр винаги е бил по-щастлив.

След решението за брак от момъкът и неговите родители биват изпращани сватовници в дома на момата. В района те се наричали „вечершни люде“. Това название се среща и в някои народни песни от този край. Техният брой бил най-често внушителен – родители,братя и сестри, лели и чичовци. Отивайки в дома на момата, са посрещани със сладка баница, локум и други благи изделия. Отначало водели разговор за обикновени и ежедневни неща, след което идвал важния момент, в който гостите поисквали дъщерята за снаха. Тогава родителите повикват момата и я питат дали е сгласна да се ожени за момъка. След нейното съгласие гостите-сватовници давали нишан (дарове) – горни дрехи и кърпи на момата. От своя страна тя също изпраща дарове за ергена – ръчно изработени от нея риза, потури и тъкана кърпа (брискачка). Подобна кърпа и дава на всички останали гости.

От този момент момъка и девойката са главеници (годеници). Главеникът започва да идва всяка вечер в дома на главеницата си за разговор – „моабет“. Сватбата се урежда тогава когато са готови всички дарове и от двете страни. Тя става в определени дни – само в четвъртък или в неделя.

Сватбеният ден

Проиготовленията започват рано сутринта и самата церемония се извършва по обяд. В някои случаи сватбата се пазела в тайна и се провежда без музика. Но в други родителите пазарят свирачи и тъпанджии и я празнуват шумно.

 Сватбените обичаи в този край обаче, повеляват да има шумно шествие на сватбарите до дома на момата.  Тръгват момковите роднини без момъка и майката (свекървата). Шествието се провежда в следния ред – първата редица – мъже, втората жени, третата пак мъже. Най-колоритен в втория ред. Млади момичета и жени пременени от глава до пети, наречени „питарки“ носят прясно опечени пити хляб, ориз, жито, картофи, царевица, месо и пастърма, покрити си месал (покривка). Мъжете водят кон, на който са покачили овен или коч – дар за сватовете. Животното е боядисано на гърба и на челото с червена боя, а на рогите му са забодени две червени ябълки. Със същия кон после ще върнат с чеиза на булката.

Мъжете играели хоро, отначало в дома на младоженеца, после по пътя и накрая в дома на невестата. Сватбените обичаи повеляват момата първа да посреща сватовете си и взема нишаните . Бащата посреща мъжете, а дружките на момата вземат от ръцете на жените гостенки другите дарове и ги внасят в къщата за да изпразнят съдържанието им. Пред това време всички на двора пеели песни и виели хора. Най- застъпената сватбарска песен в района била „Ела се вие, превива“.

Сватбени обичаи – сядане на обяд.

Всички се нареждат около месалите, направо на пода върху чергите и са били гощавани. След това започвало даряването – по една кърпа брисачка най-често. После започва товаренето на чеиза в конските самари. Настъпвали раздялата на момата с родителите и бащиния дом. Дружките й запявали втората част на „Ела се вие, превива“:

„Прощавай мамо, прощавай,

Досега бяхме заедно,

Отсега – жива раздяла.”

Всички просъстващи изживяват смесени чувства, съжаляват заради раздялта на младото момиче с родителите й, и се радват за създаването на новото семейство. На връщане всички тръгват към момковоя дом с изключение на родителите на момичето. Булката върви по средата на втората редица, между жените питарки. Тя се отличава по червената забрадка с украшения против уруки. В момковия дом сватбарите били посрещани от младоженеца и майка му. Най-напред се внася чеиза вкъщи и жените го подреждат. Той ще седи така три дена за да го гледат и преценват гостите, които три дена ще прииждат и ще им носят подаръци.

На потона или чердака е послана бяла аба, по която да минат младоженците, по средата на която е поставено малко котле с вода, което младоженката трябва да ритне за да им върви по вода. На вратата ги очаква свекървата и им пиоднася лъжица с мед за да бъде благ техния живот.

Традиции и обичаи след женитбата

В следващите дни се спазват и други ритуали. Друг неизменен сватбен обичай е вестител от страна на момковия дом, ще отиде у родителите на момичето в ден след сватбата за да донесе вест „У дома слънце изгрява“, с което ще ги успокои, че младото семейство е щастливо и добруващо. Правят се поврашки (повратки в други български краища). На поврашки се ходи на първия понеделник след сватбата в дома на момичешките родители. Носят се цветя, ракия и гозби. Те са били знак на уважение. (Виж статията за Бабинден)

С времето младите се установяват към обичайното съвмесно ежедневие.

 Сватбите тогава не се различават по радости, пищност и веселие от съвременните празници на любовта. До средата на миналия век и християните и българо-мохамеданите са имали общи традиции, защото и помохамеданчените българи съхранили традициите на своите предци-християни.

С въвеждането на новите граждански тържества, много от обичаите са се загубили, но трябва да сме благодарни на краеведи като Манол Чолев и Петър Полежански за това, че са ги сърханили от безмилостните ветрове на времето в своите трудове.