Великден във Велинград – красивата традиция

Великден

Освен с красиви гледки мистичните Родопи са изпълнени и с многовековни традиции!

Една от тях е Великден или Възкресение Христово. Един от най-чаканите празници за малки и големи. Радостта и събирането на семействата на този християнски празник озарява домовете на велинградчани всяка година. Обичаите през годините са се запазили в почти автентичен вид.

В миналото яйцата са се боядисвали в червено. Цветът е израз на жертвата на Исус Христос, и как кръвта му е била откуп за греховете на всички нас. 

Боядисването става или в четвъртъка или в съботата преди Великден. Съответно Велики Четвъртък или Велика Събота.  

Може да се каже че празника започва със самото боядисване на яйцата. Домакинята вади първото боядисано яйце и за здраве с чертае кръстен знак върху челото на всички членове на семейството. Това се прави като признателност към Спасителя.

Интересно е, как в миналото жените са използвали естествени багрила – като например червеното се е получавало от корени на брош, цветове на риган, люспи от лук, ябълкови кори, червено цвекло или орехови листа.

Великден в миналото

На Великден семействата се събирали заедно на трапезата. Всеки носил хлябове, кошница с червени яйца. Посрещали се с богато подредени трапези.

  Уникалното за велинградския край е, че изписването на яйцата с писалка в Каменица и в Ракитово е задължителна част от Великденския празник. Този ритуал почти не се среща в други части от страната. Орнаментирането на великденските яйца с восък в миналото е било еднакво задължение, както за младите жени и за момите, така и за възрастните.

Това е било от изключително умение, която една мома е можела да притежава. Това е начин да покаже сръчността си на бъдещия й жених. Както и усета си за красота и симетраия. Незаменими качества на една бъдеща съпруга и майка.

Красивото изписване на яйцата е символ за интелект, здраве и сръчност.

На Великден майката на момчето приготвила плетеница хляб или козунак за бъдещата си снаха и й го изпращала, а момичето от своя страна му изпращала писани червени яйца. След това момичето получавало обувки от бъдещия й жених и неговите родители.

Този обичай не се спазва днес, но по традиция всяка млада жена трябва да занесе нечетен брой писани яйца и козунак на своите родители, на родителите на мъжа си и на кумовете си.

И така писането на яйца е обичай, дълбоко вплетен в бита на велинградчани.

Не е случайно, че Велинград разполага с най-голямата колекция от писани яйца. Има експонати и от цяла Европа с характерните за там шарки. Има дори от щатиър. Тази забележителна колекция можете да видите в Историческият музей на Велинград “Вела Пеева”. още за тази статия четете тук !