Връх Арапчал – краят на Родопите

Връх Арапчал е най- западният връх на Родопите. И техен край.

Разположение

Разположен е на планинският рид Алабак, в края на Чепинската котловина с дължина около 25км. Целият рид е гъсто покрит с иглолистни гори. Източните му склонове са стръмни, остро надвиснали над дерето на р. Яденица. На югозапад в полите си е приютил целогодишният курорт Юндола, хижите “Кладова”, “Милеви скали” и “Равно поле”.

Едноименната седловина, Алабак, се намира между рида Алабак и Куршум дере. По нея върви пътят Велинград – Начовото – Бялата вода – Белово. Това е бил и старият път на града, преди да построят дефилето Варвара-Велинград. Било е важна съобщителна връзка на Чепино с Белово. От там се е стигало до София и Пловдив до 1896г. Този път са описали и в пътеписите си Иван Вазов и Алеко Константинов.

Знаете ли, че… Алеко Константинов пише за това свое пътуване в “През Марта в Чепино”. И до днес, на пътя Каменица – Начевото – Бялата вода – Белово, отляво има паметна мраморна плоча, напомняща за преминаването на двамата национални будители през този път.

Гледка от Арапчал

Макар и не много висок (1870м.) от Арапчал се открива необгледна панорама към Пирин, Рила и Родопите, чак до далечна Стара планина! Виждат се и Велинград и прилежащите му села. Обрасъл с гъсти борови и букови гори, той почти винаги е смръщен и облачен. Велинградчани го знаят като буреносно място – гнездо на стихии. Според старите хора от там прииждат дъждовете и бурите и допълзяват мъглите. Най-вероятно това дава и произхода на името му –Араб (черен) –чал (връх).

На билото му, откъм Бялата скала, върховете на дърветата са поломени от ветрове и бури. Тя е най- внушителната част от Арапчал. Отвесни стръмнини, трудно достъпни за хора и животни. Наричат я Бялата скала, защото още първите сутрешни лъчи се спират на нея и тя се белва над зеления горски килим. А последните слънчеви зари гаснат пак в нея! Със своята сурова красота Бялата скала е била и притегателно скривалище за партизани. Над нея са сплели клони гъсти и непроходими дървета. Вековни букове и смърчове закриват небесния свод.

 Ридът и прилежащите към него околия са защитена местност – в него растат много разнообразни растения и гъби.

Oт Центъра на града се стига за 2-3 часа, тръгва се от Гергвана, а тук е добре описан самият маршрут. Екопътеката е с добра маркировка.

Вграждам и карта за ваше улеснение! Весело да ви е!