Бялата Скала – пантеонът на Вела Пеева

Бялата скала е най- внушителната част от връх Арабчал. Самата скала е внушителна с големината и с панорамата която се ширва от нея. Тя е дълга над 220 метра и широка до 20 метра като отвесните й стени са високи над 30 метра.

Отвесни стръмнини, трудно достъпни за хора и животни. Наричат я Бялата скала, защото още първите слънчеви лъчи сутрин се спират на нея и тя “светва” над зеления горски килим. А последните зари гаснат пак по нея. Със своята сурова красота Бялата скала е била и притегателно скривалище за партизани. Над нея са сплели клони гъсти и непроходими дървета. Вековни букове и смърчове закриват небесния свод.

История на Бялата скала

  Тя е заселена от древните траки от преди повече от 5000 години. Голям интерес предизвиква древното светилище в най-горната част на Бялата скала. Освен богатите находки на тракийски и римски монети, тук се откриват много керамични съдове, предимно от бронзовата и желязна епоха, датиращи от 5 хиляди години, преди Христа. В заровените съдове все още могат да се видят кости. До самото светилище води каменен път, изсечен в скалата. Широчината му е 105 см, а дължината му над 32 метра. Отличното състояние на пътя се дължи на това, че той е бил затрупан с пръст и камъни през вековете, така че археологическата й значимост буквално е била капсулована през вековете!

Там се намира лобното място на народната героиня Вела Пеева.

Партизанската саможертва е била срещу фашисткото потисничество и грабителство, за сметка на бедния и потънал в бедност и мизерия българин. Специално Вела Пеева неведнъж се е изказвала в защита на свободата на словото. Личното мнение и себеизразяването в онези времена е било не само потъпквано, но и сурово наказвано със затвор и смърт.

Сестрата на Вела Пеева – Гера, често е идвала тук за да почита последния дъх на героинята.

За Бялата скала тя пише в своята книга “Моята сестра Вела”(чети онлайн тук):

„Тук планината е светла като храм! Всичко наоколо – прозрачната синева на простора, вековните буки,  грамадните скали – е тъй спокойно и величествено. В този зелен пантеон, сякаш никога не е имало човешки пороци – омраза, заавист и алчност. Всичко тук трепти с чистота и вечност! Пред погледа се открива  развълнувано море от планини. В необятния  взор зеленото горско одеало се слива с огромните бели грамади на Рила и Пирин и на бунтовна Стара планина. На юг изправя гръб Сютка една неизмерима тежест притиска гърдите ми.“

На Вела Пеева през 1948г., по решение на Георги Димитров е кръстен и града – Велинград.

Как да стигнем до Бялата скала?

Изходна точка ни е Параклис Гергевана – Никулова Църква – Самоводица и след около 5-10 мин пеша стигаме до един разклон и хващаме левия, стръмен път нагоре.

Преходът в едната посока е около 3-4 часа, така че си предвидете времето. Весела разходка!