Бялата скала е най- внушителната част от връх Арабчал. Самата скала е внушителна с големината и с панорамата която се ширва от нея. Тя е дълга над 220 метра и широка до 20 метра като отвесните й стени са високи над 30 метра.
Отвесни стръмнини, трудно достъпни за хора и животни. Наричат я Бялата скала, защото още първите слънчеви лъчи сутрин се спират на нея и тя “светва” над зеления горски килим. А последните зари гаснат пак по нея. Със своята сурова красота Бялата скала е била и притегателно скривалище за партизани. Над нея са сплели клони гъсти и непроходими дървета. Вековни букове и смърчове закриват небесния свод.
Тя е заселена от древните траки от преди повече от 5000 години. Голям интерес предизвиква древното светилище в най-горната част на Бялата скала. Освен богатите находки на тракийски и римски монети, тук се откриват много керамични съдове, предимно от бронзовата и желязна епоха, датиращи от 5 хиляди години, преди Христа. В заровените съдове все още могат да се видят кости. До самото светилище води каменен път, изсечен в скалата. Широчината му е 105 см, а дължината му над 32 метра. Отличното състояние на пътя се дължи на това, че той е бил затрупан с пръст и камъни през вековете, така че археологическата й значимост буквално е била капсулована през вековете!
Там се намира лобното място на народната героиня Вела Пеева.
Партизанската саможертва е била срещу фашисткото потисничество и грабителство, за сметка на бедния и потънал в бедност и мизерия българин. Специално Вела Пеева неведнъж се е изказвала в защита на свободата на словото. Личното мнение и себеизразяването в онези времена е било не само потъпквано, но и сурово наказвано със затвор и смърт.
Сестрата на Вела Пеева – Гера, често е идвала тук за да почита последния дъх на героинята.
„Тук планината е светла като храм! Всичко наоколо – прозрачната синева на простора, вековните буки, грамадните скали – е тъй спокойно и величествено. В този зелен пантеон, сякаш никога не е имало човешки пороци – омраза, заавист и алчност. Всичко тук трепти с чистота и вечност! Пред погледа се открива развълнувано море от планини. В необятния взор зеленото горско одеало се слива с огромните бели грамади на Рила и Пирин и на бунтовна Стара планина. На юг изправя гръб Сютка една неизмерима тежест притиска гърдите ми.“
На Вела Пеева през 1948г., по решение на Георги Димитров е кръстен и града – Велинград.
Изходна точка ни е Параклис Гергевана – Никулова Църква – Самоводица и след около 5-10 мин пеша стигаме до един разклон и хващаме левия, стръмен път нагоре.
Преходът в едната посока е около 3-4 часа, така че си предвидете времето. Весела разходка!
There are places in Bulgaria where history is not locked behind glass. You walk through…
И ето ви една идея, за разходка макар и малко встрани от Велинград. Бърз съвет…
Velingrad Off-Road Gathering There are people for whom a holiday means a hotel, a swimming…
Офроуд съборът във Велинград – когато планината те вика Има хора, за които почивката означава…
Rhodope Mountains The Rhodope Mountains are one of the most fascinating and atmospheric regions in…
Pirin Mountain Wild, dramatic and unmistakably alpine, the Pirin Mountain is one of Bulgaria's most…