Доспат е втрият по големина язовир в България. Разположен е в  Западните Родопи, построен е на р. Доспатска. Пускането му в действие и завиряването му става през 1967 г.

Той е с площ 18,3 km² , което го подрежда на 2ро място след яз. Искър. Също така е дълъг 19 km и широк около 3 km, разположен в посока северозапад – югоизток. По североизточния му бряг минава живописен път между градовете Сърница и Доспат. Поради голямата си площ и планинското си разположение язовирът предлага многобройни места за отмора с красива гледка.

Интересен факт: Водноелектрическа каскада Доспат – Въча е най-големият ВЕЦ в България.

За любителите на планината, водата и риболова язовир “Доспат” е истински рай, разположен в най-западната част на Родопа планина. А тези, които просто си обичат природата и спокойните местенца, ще открият нов смисъл на думата “тишина”.  Може да се лови шаран, кефал, пъстърва, каракуда. Предпочитано място от много хора за къмпинг, язовирът предлага идеални условия за тази дейност.

История на Доспат

В европейски карти от XVIII и XIX век Родопите са отбелязани като Despoto dagh, Dospada Jailasi, Dozpat Jaïlassi. Според „Българския етимологичен речник“ името е производно от деспот с о вместо е – или под влияние на вокалната хармония в турския език или вероятно от *дêспат. Вероятно е по името на деспот Алексий Слав, владял Западните Родопи в началото на XIII век. Сравнимо е и засвидетелстваното име на Родопите Славееви гори.

Повече интересни факти за управлението на Алексий Слав четете тук:

Крепостта Цепина – последната Родопска крепост паднала под османско владение!

Има и теории, че името на града произлиза от името на гръцкото село Доксат. През османско време се среща като „Янъкли“ и „Хамидие“.^[3] В други османски документи се среща и под името Доспод (на османски турски: ﺪﺳﭙﻮﺩ).^[4] Французинът д-р Ами Буе, посетил Балканите в периода 1836 – 1838, го споменава под името Доспада-Хан.

Около Доспат са разположени два много живописни града Сърница и Доспат

Град Сърница е разположен в непосредствена близост до река Доспат, вливаща се в язовир „Доспат“. Около селището има много гъсти гори, представени най-вече от бор и смърч. Градът се намира на 22 km от Доспат, на 46 km от Велинград.

Той вече е център на собствена община от 1 януари 2015 г. Към състава на общината са и селата Побит камък и Медени поляни.

Населението изповядва исляма. То е с български етнически произход (майчиният език е български, както и голяма част от песните и обичаите са типични за българския фолклор) и мюсюлманско по вероизповедание.

Известно е, че Сърница се садят и отглеждат известните сърнишки картофи. Също, в последните години се наблюдава увеличаване на туристическия поток. Чистият въздух и зелената природа на язовир „Доспат“ правят Сърница добра дестинация както през летния, така и през зимния сезон.

Забележителности

В близост до Сърница минава древен римски път, свързвал навремето Филипопол с Никополис ад Нестум (руините на този римски град се намират до село Гърмен, Гоцеделчевско). Също са открити останки от раннохристиянска базилика от IV-VI век

Град Доспат

Доспат е един от най-високопланинските градове в България. Има надморска височина от 1358м. Намира се на брега на язовир Доспат.

В околностите на града са намирани останки от 4–5 век пр.н.е.. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.

Приятна разходка!