Гаганица във Велинград – очистителния огън

гаганица

гаганица

По традиция на Сирни заговезни (Прощална неделя) във Велинград се запалва традиционен огън, наречен Гаро или Гаганица.  Това е празник на всеобщото опрощение, на който по-младите си вземат прошка от по-старите, деца от своите родители, и всеки който иска да му се прости.

 В празничния календар на всеки район има определени празници, отбелязвани с особена тежест. Такъв празник за нашия край е Сирни Заговезни или Прошки.

Гаганица
Образът на Исус на Велингрдското Гаро, 2018г.

Традиция

Въпрос на чест за всяка махала във Велинград е запалването на най-голямата гаганица. Сутринта на Благовец жените и децата отиват в горската местност Паничките да си измият лицата за здраве с водата, събрана във издълбанията на скалата.  

А мъжете и момчетата се събират и отиват в гората, та насичат туфи, увина, клони и ги отнасят в махалата.

Някога са тръгвали с волските впрягове и каруци, днес с автомобили, но традицията се е съхранила. С благословия за здраве и благоденствие се отсича първия клон хвойна. Хвойната е най-здравото дърво и затова то е основното за направата на гаганицата.

По тъмно

Вечерта, като се мръкне, се събират стари и млади, и най-вече децата от махалата при натрупаната хвойна, която всъщност представлява гарото (гаганицата). Запалват го  и празненството започва!

   Искри прехвърчат и озаряват лицата на всички. Най-радостни са децата, които от близо наблюдават пращящия огън. Не липсва и импровизирана трапеза, на която  присъстващите отбелязат празника с настроение, разказват си минали истории и пеят. Когато oгънят угасне, децата хвърлят хвойнови клонки в догарящия огън. След това деца и възрастни почерният лицата си за здраве.

гаганица
Традиционно запалване на Гаганицата

По стара традиция, много от присъстващите се прибират вкъщи, за да продължат традиционното честване на празника Сирни Заговезни – прошки.

Това е празник, който е променлив и се чества седем седмици преди Великден, подготвяйки хората за предстоящия пост. Един от обичаите е “хамкането”. На червен конец се завързва и се спуска от тавана бяла халва или варено яйце. Най-старият мъж върти конеца в кръг, а всички други се опитват да го захапят с уста. Който успее – ще бъде жив и здрав през цялата година. На празничната трапеза  присъстват баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. На този ден по-младите искат прошка от по-старите. Обичайната реплика при прощаване е “Простено да ти е, Господ да прощава”.

История на Гаганицата и тракийските й корени

Какво е мястото на огъня в традиционната култура на Европа, България и на Велинград?

Днес Гарото е свързано с християнски празник, но изследвания показват, че е празнуван отпреди новата ера и е тракийска традиция, която показва тракийските ни корени. Друг запазен такъв празник с езически корени, е Бабинден. Това пише в своите изследвания и английският учен Джеймс Фрейзър в своята известна книга “Златната клонка”:

 “От незапомнени времена селяните в Европа са свикнали да палят на определени дни от годината огньове, да танцуват около тях или да ги прескачат… Техният произход трябва да се търси в периода, който далеч предхожда разпространението на християнството. Най-често огньовете се палят през пролетта и около лятното слънцестоене”.

Първите огньове, които разглежда Фрейзър, са тези на Великите пости. Огънят присъства отдавна в празничната обредност на по тези земи. Не е ли удивително как поколение след поколение се е запазила тази хилядолетна традиция!

Произход на името


В Лъджене, Каменица и Чепино всяка махала си е подготвяла своя гаганица или гаро. Нека двете названия не ни объркват – става въпрос за все същия голям огън на Сирни Заговезни. Тук е мястото да поясня защо във Велинград се използват две названия. Днес второто от тях – „гаро”, е разпространено в квартал Чепино. Това е било характерното название и в Разложко. Многобройните преселници от този район са го наложили като основно за този квартал на Велинград. Докато в Каменица и Лъджене е по-популярно названието „гаганица”.

Любопитен факт е, че така е било някога и в Чепино, но се е променило. За това свидетелства описанието на Христо Попконстантинов от 1890 г. В него се споменава за местността „Гаганица”, което име населението използвало за обозначаване на поляната между двете бани на Чепино. Но след населването му с бежанци от Разлог, започнало да се тиражира и другото название –

Гаро


Имало е надлъгване, затова всяка махала е правила малка и голяма клада. С малката подлъгвали другите да запалят своята голяма гаганица. Така тяхната горяла по-дълго. Духът на надпреварата се е запазил и до днес.  Състезанието между отделните махали понякога стигало по-далеч – на шега момците предварителното подпалвали гарото на  конкурентите, затова след нейното подреждане оставала група да я пази.

Днес е Християнски обичай

 Според старите народни мъдрости гарото трябва да се издига високо в небесата, за да се докосне до Бога. Неговите искри представляват греховете на хората – волни или неволни. Вечерта на Сирни заговезни Бог Отец отваря сърцето си за хорската изповед и изпращайки Светия дух в огнените езици дава на човеците пречистващо опрощение.
Лее се червено вино, изви се хоро. По стар обичай хората се прощават пред пламъците на големия огън. Както го определи отец Иван, той пречиства душите за предстоящите великденски пости


Огньовете на Сирни Заговезни във Велинград са за да се изгори лошото. Да се прогонят злите сили, да се отбележи началото на Великденските пости.

И да си простим грешките!

Add a Comment

Your email address will not be published.

error: Content is protected !!