Исторически музей Велинград

Колкото и да четем интересни факти за Велинград и околностите в интернет, посещението на историческият музей е много обогатяващо прежиляване.

Първо да споменем, че музеят е един от стоте национални туристически обекти – така че си вземете книжката за печат. 😉

Историческият музей “Вела Пеева” носи името на народната героиня и патрон на Велинград – Вела Пеева. Тя, както и много други участници в партизанското движение е дала живота си в борбата срещу фашистката опресия.

Музеят е известен с това, че съхранява лични вещи и битовата обстановка от дома на патрона на града Вела Пеева, както и най-голямата изложба на писани яйца в България. Помещава и артефакти от тракийски и римски племена, обитавали земите хилядолетия преди новата ера. Има още предмети от бита на българите в чепинския край.

Не можем да пропуснем и залата на световно признатия оперен певец Николай Гяуров.

При всичките ми посещения, музеят винаги е бил изключително добре поддържан, а гидовете винаги доста добре информирани, подготвени и отговарят изчерпателно на странични въпроси.

Експонати от вр.Острец

Кани, купи, съдове в които се е наливало вино и вода, са сред изложените предмети от храма на бог вр. Острец. Той е бил на бога на виното и лозята Дионис. За тях е характерна украсата от този край, наречена от археолозите Цепина. Светилището е построено от бесите – те са с тракийски произход. И е съществувало от 2 век пр. Хр. до 500г. След Хр., когато те приемат християнството. След това там е построена ранно християнска базилика.

Изложбата на Вела Пеева

Вела Пеева, е партизанка и народна героиня, на която е именуван Велинград през 1948г. На мястото на днешния музей е била къщата и на семейството й. Части от дома са запазени. През 1952 година, баща й я преустройва на музей.

Изложбата за живота на Вела Пеева, започва с родословното й дърво, като някои от корените могат да бъдат проследени от 15в.! И след това са експонирани нейни лични вещи и записки. Вижда се, че е била отлична във всички дисциплини в училище..

От партизанския й живот са запазени оръжия и дрехи, както писма до семейството и

Спираме за Вела дотук за да оставим и нещичко и за в музея.

Етнографската изложба с предмети от бита

Експозицията представя предмети от бита на родопчаните от този край – празнични и ежедневни облекла на християни, мюслюмани и армъни.

За хората даровете на природата са били дървото, водата и земята.

Софрата е била ниска, всички съдове са били дървени. Къщите са били изцяло дървени. В някои от селата около Велинград все още има запазени къщи от този тип.

Има и съдове от глина – те са най-честно обредни и служещи за украса – такива са празнични стомни, чинии и крондири.

Има макети на чаркове (дъскорезници).  Това са съоръжения за рязане на трупи. Те са се помещавали в крайните части на населени местности. Задължително условие е да има река, защото тя е основната движеща сила на съоръжението. От тук идват наименования на местности като Стария Чарк, Цигов чарк и др.

Пазят се каменни надписи на най-старите, и все още запазени минерални бани в България, построени в началото на 1700г.

Включени са оръдия на труда и характерни ежедневни и обредни съдове от миналите векове.

Гидовете в музея разказват така, че все едно се връщате в онези времена

Историческият музей с най- голямата изложба от великенски яйца в България.

В изложбата са поместени някои от шедьоврите на местните майсторки. (през вековете писането на яйца е било изключително женски занаят). Показани са много техники, някои от които не са български – от Германия, Унгария, Сърбия, Румъния и Хърватска, с характерните за всяка страна стилизирани орнаменти. Има и артефакти от векове назад, така че да се покаже еволюцията на орнаментиката, колорита и способите за този изкусен занаят. Включен е и един модернистичен метод за улртазвуково рязане на черупката. Наистина впечатляващо!

Оперния колос Николай Гяуров

Историческият музей залата на оперния корифей, роден във Велинград – Николай Гяуров – експозицията се състои от негови вещи, плочи, писания, отличия и сценични костюми. В нея звучат откъси от най-известните му изпълнения. Гидовете в музея не пропускат да споменат колко е бил земен, въпреки таланта и славата му е останал много земен и родолюбив.

Една от любимите истории на Николай Гяуров била за едно пътуване по Френската Ривиера. Паркирайки на една от отбивките, видял кола с българска регистрация. Намерил бързо собствениците и си отворили дума. Разговаряйки обаче, Николай Гяуров, видял, че хората очевидно не знаят кой е. И ги попитал с усмивка – „А как мислите, аз познат ли съм ви?“. Сънародниците ни го гледали с недвусмислено учудване и колебливо поклатили глава с отрицание.

В Западна Европа той рядко е можел да се появи някъде без да му поискат автограф, снимка или поне да го удостоят с уважителен поздрав. Дори и един от влаковете под ЛаМанша е кръстен Николай Гяуров. И там звучат арии на всепризнатия оперен колос. Останалите три влака носят имената Мирела Френи, Лучано Павароти и Пласидо Доминго.

 У мен лично тази история, макар и анекдотична, породи огромен отзвук за това, как ние българите имаме огромна нужда от това да се отърсим от битовизма, и да се запознаем с изкуството във всичките му измерения.

Приятна и обогатяваща разходка!

Оставям линк към сайта на музея. Както и упътване: