Йосиф Шнитер – основоположникът на курортното дело във Велинград

„Бог е бил милостив и е излял в Чепинското корито всички хубости, които майката природа е разпръсвала из цялото земно кълбо. Елате да видите и ще се убедите.“ – Йосиф Шнитер в брошурата, която създава за курорта, който е днешен Велинград.

Йосиф Шнитер-син е кмет на първата сборна община на Лъжене, Чепино и Каменица, които по това време са били села.

Йосиф Шнитер е син на Йосиф Ваацлав Шнитер, който е чех по народност и е бил доброволец в руско-турската освободителна война. Архитект по професия, той е създал градоустройствения план на Пловдив, както и едни от най-именинтите сгради там.  За определено време той е бил и кмет на Пловдив. Проектирал е няколко църкви – едната от които е църквата „Успение Богородично“ а другата е църквата в Батак. Но дотук с Йосиф Шнитер баща.

Бюстът паметник в чест на Йосиф Ваацлав Шнитер, бащата на Йосиф Шнитер. Намира се в центъра на Пловдив.

Връщаме се на един от най-дейните хора, работили за Велинград – Йосиф Шнитер син.

Йосиф Йосифов Шнитер е роден през 1893 в Пловдив. В дома на Йосиф и Елизабет Шнитер. Той е бил изключително интелигентен млад мъж, завършил висшето образование в Пловдив.

След това участва в Балканската и Първата Световна Война. За известно време е бил преводач в българското консулство в Мюнхен. Свободно боравел с няколко романски езика от които немски, чешки и френски.

 Естет по душа и той обичал изкуството на фотографията. С уловените от него кадри – той е участвал в няколко фотоконкурса Чехословакия, Полша, Швейцария дори отвъд океана в Бостън, Щатите.

До 1943 година 34-та година работи като юрист-консулт в София.

След избирането си на кмет на трите села Чепино, Лъджене и Каменица през 1934г. Шнитер влага целия си интелект и креативност в развитието на района като курорт.  

Освен всичко друго от неговото управление се усеща западен полъх.

Само седница след назначаването си той събира най-влиятелните и будни мъже в селата като съветници. Назначава чиновници от общината, които да класифицирати да проверяват за чистотата в квартирите, да чакат курортистите на гарата, за да може да ги насочат към подходящите квартири и да улеснят техния престой. 

Как Шнитер вижда града?

В презвоенното време, в което Шнитер заварва града положението е било отчайващо. Бедност и мизерия, черни кални пътища, преливащи корита на реките.

Има един анекдот за това как Йосиф Шнитер, за сравнително краткото си управление съумял да облагороди района, улиците и Минералния плаж.

В началото на ХХв. .а мястото на днешния Минерален плаж имало гьолчета с минерална вода. И той предложил първо да облогородят тях – да ги превърнат в Минерален плаж на Европейско ниво. „Ние улици нямаме, плаж ще правим“ скочили съветниците. На койето Шнитер най- афористично отговорил: „Плажа ще направи паважа!“

Йосиф Шнитер на откриването на единствения по рода си в Европа “Минерален плаж”

Сиреч с парите, които ще генерира тази атракция ще се облагородят околностите. И наистина е така, бумът за единствения в Европа Минерален плаж обходил всички медии в континента. На плажа се провеждали конкурси за красота – „Царица на плажа“, венециански вечери с музика и танци, спортни състезания по плуване и скокове. Кулите за скокове поради инциденти са демонтирани през 1975г. Трамплините също.

Минералния плаж, 1935г.Трамплините, които са демонтирани през 75г. заради инциденти, вследствие от неизползване по предназначение.Самият Дан Колов на конкурса за красота “Царица на плажа”, 1940г.

Изобщо през кметуването си Шнитер развива Чепинския регион като общо национално богатство – организира спортни турнири, ловни дружини, ловен туризъм, теренно лечение, подходящи лечения с вода и хидролечения на болните и изобщо ползва всичките природни богатства на чепинската котловина.  В която е разположен днес Велинград. 

Рекламна брошура на минералния плаж

Ето още негови дела:

1. Поощрява културното дело като всяко лято кани да летуват Пловдивския театър,  музиканти и артисти от София и се изнасят концерти от военните духови оркестри.  
2. Построява се и паметника на загиналите във войната.  В близост до църквата „Успение Богородично“ в квартал Лъджене.  
3. Преобразява минералните гьолчета в минерален плаж от Европейска висота!
4. Поддържа много силна връзка с български и чуждестранни медии, който най-ласкателно подбутвали хората да посетят и да се убедят в преимуществата на това райско кътче Чепинската котловина.
5. Урежда дестинацията и като зимна такава – изгражда ски писти и съоръжения на Юндола и по пътя към Белмекен. През 1935г. открива Лъдженската скиорска шанца, която рекламира с думите: „Италия може да се гордее със своя Меран, Швейцария със своя Сен Мориц. Но нека ония добри българи, които са били там да дойдат да видят зимната красота на Чепинското корито!“
6. Неуморно лансира природните красоти на района – урежда фотоизложби с местни красоти в Панаирната палата в Пловдив и из цяла България.
7. Пише дописки до немски и италиански медии, с които да извести откриването на „единствения по рода си Минерален плаж в Европа!“

И това не е всичко!

Пътеводителя за Чепинския край, написан и аранжиран лично от Йосиф Шнитер

8. Облагородява Клептуза, като построява там казино и ресторанти.

9. Укрепва коритата на реките около Велинград, в които често е имало наводнения

10. каптира допълнителни 32 минерални извора, които да обслужват нуждите на жителите и туристите.

11. Облагородява всички бани и извори. Важно е да споменем че изворите са били каптирани още от римско време. Но е построил бани с Европейска архитекура на тяхно място.

12. Широко е рекламирал Чепинско – Изработва изчерпателен пътеводител за Велинград. В пътеводителя грижливо упътва и хората как да стигнат с автомобил, и какви забележителности ще видят по пътя си.

13. Изтъкнал е ползи от това, че когато човек е сред природата „се отморяват очите и душата му“.

14. Предлага 50% отстъпка от железницата на всеки пътуващ към раойона за да облекчи болежките си.

16. Не забравя и горския и планински туризъм – надлъж и нашир са посочени всички интересни места за излети. Редом с ниво на трудност, денивелация и време на теренния преход.

17. Далновидността на Шнитер не стига дотук, той пръв е видял потенциала на това да се обединят трите села Чепино, Лъджене и Каменица. Тази идея е осъществена за кратко. Но след 2 години те обратно се разделили до 1948г., когато официално се обявяват за град Велинград, в чест на народната героиня Вела Пеева.

Не е важно да си само идеен. Важно е да си и деен.

Йосиф Шнитер перфектно е осъвместявал и двете качества.

Знаел е как да впрегне всичките ресурси на мястото – природни, географски и човешки ако щеш.

Какво мислиш – може ли Велинград отново да има такъв управник?

Ще се радвам да прочета коментара ти. Отговарям на всички.