Каменица е най-автентичния в културно отношение квартал на Велинград. Той е разположен в най-високата част на котловината – 790м. надморска височина. То е с богата история и е люлка на влиятелни фигури от Възраждането на България.

История на Каменица

От кога точно е заселена Каменица, не може да се каже с точност. Документи показват, че води началото си от средновековието. Вероятно е при османски гонения, част от населението да се е укрило в гората.

Това е бивше село Каменица, исвестно с това, че е устоявало на всичките османски атаки през робството.

За героизма и националното самосъзнание на Каменчани ще посветим специална статия, понеже няма да можем да се поберем в рамките на тази. Ще нахвърлим само конспективно някои от тях.

Каменчани се славят като видни родолюбци. Не случайно  във всички трудни за района моменти пламъците на национализма тръгвали от тук. Непримиримият им дух е оцелял и след като селото е горено два пъти и разрушавано из основи. Но това, може би, само е закалило националното им самосъзнание.

За произхода на името Каменица има няколко версии. Едната е, че самата местост се е казвала така още през античността. Но може би най -застъпената е, че каменчани отказват за приемат чуждата вяра, изразено в заявата им, че

„Камъни ще станем,

на чуждата вяра няма да застанем“.

През османското робство, освен че езика и имената на местностите останали непроменена. Много от местностите в района са приели турските форми. И понеже в турския няма звука „ц“, Цепина е станала Чепино, църква е станало черква, църен – черен. А Каменица се е споменавала в турските документи като „Каменич“. Но благодарение на крайната неприемственост на каменчани – Селото се казва Каменица и до днес.

 През 1818г.,

напук на  поробителя, е изгидгана църквата Св. Троица. Тя се превърнала в средище, където се разгаряло и калявало родолюбието на хората от района. Оттук се пръскала българската светлина сред потъналите в невежество помохамеданчени българи  в Чеинския край. По късно в двора на църквата е основано и първото килийно училище през 1846г.

Будното каменчанско общество родило и първите радетели за Освобождение – Илия Топорчев, Георги Делиев, Стою Масларов и др. Дори църквата Св. Троица била превърната в работилница и склад за оръжие и куршуми.По-късно през Априлското въстание те загиват в пламъците на борбата, но саможертвата им е овековечена чрез Военния паметник в Каменица.

Зараждане на партизанското движение

През 1905г. „Синаповото зрънце“ прерастало в първата партийна организация в Каменица. Била основана от най-просветените хора в селото. Основали библиотека и читалище. По- късно от там се оформило и първото партизанско движение в района.

Забележителности в Каменица:

Историчекия музей на Вела Пеева

Пътеката за Стария чарк и Никулова Църква

Параклис Гергевана

Паметната плоча на борците за свобода

Каменица е родното място велики личности и деятели за България като Вела Пеева – Патрона на Велинград и Владо Черноземски – български революционер, с голямо значение за историята на Европа.

 Източници:

Каменица през Вековете – Н. Содев, 2009г

„Чепино благословена българска земя“- П. Полежански

„Чепиския край“ М. Чолев