паничките

Велинград е курорт, който е уникален по рода си! Освен званието му СПА столицата на Балканите и възпяването му от велики български писатели като Иван Вазов (Виж Вазова поляна) и Алеко Константинов, той е пазител и на многовековна история.

Още от древността народите са знаели за богатствата и гостолюбието му. И затова много местности във и около града са осеяни с артефакти от предишни цивилизации. – Такива са местностите Св. Илия, Св. Спас, Славееви скали, Уличките, Бялата скала и много други. (за да прочетете пълните статии можете да кликнете върху наименованията им и директно ще ви се отворят)

Днес ще говорим за още едно светилище и това са скалите при местност Паничките. Местността  е сгушена под борова гора и се казва така, заради издълбаните в скалата малки дупчици. Те са служили за някакъв вид ритуал. Местността все още е обект на научни и археологически изследвания. Най-голям принос по въпроса има археолога от Историческия музей – Димитър Байраков. Той открива обредни находки в местността.

Значение за Велинградчани

Паничките са тясно свързани и с настоящи обреди. Например на Благовец  – хубав пролетен празник пищно отбелязван във Велинград с веселия и голями огньове (т.нар. гаро или още гаганица). Ако около този ден е валяло дъжд, това се счита за добра поличба и жените  и децата  отиват на следващтата сутрин да търсят „светена“ вода във вдлъбнатините на Паничките. Някои пият водата за здраве и си мият  лицата и очите. После правят празничен обяд в гората и се веселят.

Как да стигнем до Паничките?

 До тази местност се стига по много пътища, но тук ще споменем два основни пътя:

1. Започваме от по- полегатата и по- достъпна пътека. От хотел Макси влизате в иглолистната гора и хващате по коларския, черен път. Стигайки до Войнишка поляна завивате наляво в малката пътечка и след 2-3 мин следване на синята маркировка пристигате до местността.
2. От ресторант Паничките (квартал Чепино), пресичате едноименния парк Паничките, пресичате улица „8ми март“ и се насочвате към гората и между две от къщите има пътечка със значителна денивелация. В права линия е въпросната местност.

Завършваме тази статия със стихотворението на Стойна Стоянова:

В скалите са дълбали дъждовете –

панички да направят за сълзите си.

От чистата вода сърни да пият.

А Богът – Слънце да я освети.

Да се оглеждат в тях звезди

и самодиви да присядат.

Магийна е над Чепино нощта,

а още по-магийна – заранта,

когато тук е слязъл Раят!

        Стойна Стоянова, 2009г.