Да пътуваш с теснолинейката Септември-Добринище?

Пътуване с теснолинейката Септември-Добринище?

Теснолинейният влак Септември-Добринище е единствен по рода си в България, най-висок на Балканите. Минава през Чепинската котловина, разкривайки много живописни гледки – ждрелото на Чепинска река, местността Долене, след това местността Сивек, на която е разположен микроязовир Мътница още много други.

В тази статия описваме точно какво ще видите на това пътешествие!

Пътуване с теснолинейката Септември – Велинград – 1:30мин.

На Гара Септември се прекачвате, за да хванете теснолинейката към Велинград и Добринище. Веднага след като влакчето напусне малката гаричка, то бързо се озовава във Варвара, а след това на първия мост на Чепинската река.

Оттук навлиза в живописния пролом на Чепинска река, притиснат от извисяващите се от двете му страни високи ридове Алабак и Къркария. Скоро пристигате на малката спирка Марко Николов. Известно е, че е съвсем близо до нея се намират Варварските и Ветрендолските минерални бани. След малък престой, влака навлиза в най-величествената част на пролома. Линията се вие успоредно на дефилето. Също линията върви все покрай Чепинска река и следва красивите й лъкатушвания. Отстрани продължават да се виждат скалисти върхове. На места линията се втурва напред през тунели, разсекли скалистите ридове на планината.

Продължаваме по-нататък.

Теснолинейката стига до гара Цепина, за кратък отдих. Гара Цепина носи името на славната средновековна крепост Цепина, отстояваща на три часа източно от гарата пеша.

Тази гара е свързана с близката ни история. Тук партизанският отряд “Антон Иванов” през 1934 година, напада композицията, и обезврежда няколко народни врагове. Това е същинската част на пролома. След гарата се извисил висок неколкостотин метра скалист връх, наречен неслучайно Соколица, защото е дом само на птици. Той е трудно пристъпен за човешки крак. Тук пролома има изключителна декорация – по скалистите склонове се появяват първите китки и иглолистни дървета.

Захласнати в прелестите на пролома неочаквано пред погледа ни израства спирка Милеви скали и неволно си спомняте думите на Иван Вазов от “В недрата на Родопите” “Не знам дали нейде има нещо подобно и по-живописно от този пролом Елидере! Чепинска река – това е една фантастична игра на природата!”. А Димитър Страшимиров казва “Представете си река – два бряга които напират небесата, като препуснали чудни гиганти на коне един срещу друг, но замръзнали в това положение по махване на някаква величествена невидима сила!”

Пътешествието ни с теснолинейката продължава…

Приближавате гара Долене на северозапад погледът ви ще бъде привлечен от една мраморна пирамида, която блести с ослепителна светлина. Това е паметника на връх Милеви скали. Той увековечава епопеята на 4-ти септември 1944 година – битката между Партизаните на отрядите “Чепинец” и “Ангел Кънчев” с многобройната войска и жандармерия при която загиват 12 души партизани. На гара Долене обикновено се разминават мотрисите идващия влак от град Септември  и този от Велинград.

Четете още за Партизанското движение в Чеписнката котовина.

Тук теснолинейката напуска спирката и се отправя първоначално на изток, а после на юг – почти обратно на течението на реката. Тя пълзи бавно по стръмния склон на планината. На по-малко от 500 метра пътниците се изправят пред една колкото възхитителна, толкова е страшна картина – теснолинейката минава по ръба на една пропаст – долу в бездната бучи реката, а в страни от нея, като змия се извива и блести на слънцето другия мотрисен влак.

Идва спирка Дреново, където си отдъхват и пътници и мотрисата и след това за около 25 минути и се излиза на седловината Чуката – гара Костандово тя е най-високата точка от Септември за Велинград – 810 метра надморска височина. След 10 минути сте във Велинград.

За историята и интересни факти около теснолинейката –

Добринище Разлог-Велинград. – 3 часа

Това е най-сложният терен от ЖП линията. И тук е достатъчно да се спомене, че тя минава през хубавата Разложка долина, загнездена между най-величествените в българските планини Пирин, Рила и Родопите. Любителите на родните красоти тук могат да се нагледат на белоснежните, пирамидални върхове на Пирин, забили иглено чело в небесните висини! На северозапад са се надигнали високо върховете на Рила, на изток просторно се ширят към безкрая Родопите.

Особено интересна е отсечката от Света Петка до Якоруда – тя минава през изключително живописни местности като тунели докато се добере до гара Аврамово. Това е най-високата гара на Балканите – 1287 м. надморска височина. Гара Аврамово е едно от чудесата на железопътното строителство. От гара Аврамово влакът се спуска по  един склон и чрез сложна система от тунели, често етажирани по два-три един на друг, има места където ако пътувате с първите вагони на по-дълъг влак за гара Аврамово ще видите долу опашката му. Тази линия е дело на родното железопътно строителство. С нея инженер Стоян Митев, автор на проекта е обезсмъртил името си на гара Света Петка.

На път към последната гара – Добринище, теснолинейката минава през “Резерватът на танцуващите мечки” Белица. От спирката до резервата има около 10 км ходене пеша. Но ако специално сте си посветили деня на това – е идеална разходка.

Незабравимо пътешествие!

LoVelingrad <3