Римляните в Чепинската котловина са оставили своя белег. При строенето на много сгради във Велинград са откривани Римски основи. Дори под самият Исторически Музей на Велинргад има римски градежи. Въпросът е, че за разлика от Хисаря, Пловдив и Кюстендил – където са оставени като паметници на културата, във Велинград това историческо наследство е погребано завинаги!

Как започва всичко?

През пети век и първата половина на IV век преди новата ера, бесите за които сме говорили в тази статия, са попаднали за известно време под властта на одрисите, а през 341 година пр.н. ера били завладени от Александър Македонски. Заедно с бесите и Чепинския край попаднал под властта му. За Македонското владичество говорят монетите, намерени в района.

Според повечето автори бесите са били едно от най-големите тракийски племена. Второ по многолюдност. Тяхната буйност ги отличава от останалите тракийски племена, както сме споменавали в предишни статии. Любовта към родната земя и свободата са били техните най-забележителни качества. Затова те паднали последни под римска власт. Това е станало по времето на император Клавдий I от новата ера, 46-та година. Tогава една част от бесите останала на това място, а други били разселени в разни земи, а трети отведени като роби в Рим.

Римляните като господари на Чепинския край

През 46 г. сл. Хр. римляните стават първи пълни господари на Родопите. Те са завоевателите, но компактната маса от населението тук си остават беси. И така започва един смесен трако-римски период който продължава до идването на славяните, през 6-7 век.

През този период в живота в Чепинския край изглежда е бил много интензивен. Има много останки от онова време. В квартал Каменица например е разкрит римски каптаж на старата баня. Намерени са римски монети. Също наблизо е открит водопровод, отвеждащ водата от местността Кутер до местност Костандица. Следи от римски каптаж са намерени в околностите на баните на квартал Чепино. В квартал Лъжене на мястото на къщата на братя Илинови, вляво от шосето, през 70та година се намериха основи на голяма обществена римска сграда.

В Чепинското корито са открити и цели римски селища. Така например югоизточно от село Костандово в местност Трапец се разкриха останки от такова селище. Такива има и в местност Биволче, 6 км от Велинград. Местност Ремово, където също има следи от селище, се счита че произлиза от Римово.

Римски пътища

Чепинско корито е в съседство с един от главните римски пътища, които са свързвали Никополис през Батак, Пещера за Тримонциум (Пловдив). Предполага се, че този път е имало отклонение, което е минавало през Разложката котловина. Чепинското корито, село Дорково и планинската верига Къркария е отвеждало за Тримонциум също. От Къркария се излиза директно на днешното село Ветрен дол.

Останки от римско присъствие

В музея Велинград са постъпили и десетки материали от Римската епоха – керамика, глинени чинии, кани, чаши, строителен материал, тухли и керемиди. В музея са постъпили също и .ного монети от I-IV век с името на императорите Клавдий, Антоний, Константин, Юстиниан. През 70те години музея във Велинград съвместно с археологически музей София предприема разкопки на Чепинското корито край село Костандово и Ракитово.

Генетичното им наследство живее и до днес – и досега се срещат власи във Велинградския край. Според професор Батаклиев властите са романизовани траки .

В Костандово разкриха три църкви от ранно християнския период. В Ракитово направиха разкопки в местност Никулица. Тук също са открити останки на голяма базилика от ранно християнски период. Църквите са преустройвани и са служили през българско време до помохамеданчването.

Този край има следи и от келтска култура. Тук са намерени и глинени идоли, глави на овен в местността Гергьовица, квартал Каменица, в местност Чуковец 3 км северозападно от Костандово. Тук дори се спекулира за наличие на характерните за келтската култура и обредност менхири – над Славееви скали, посока Локвата и че самият Побит камък е менхир.

Робството на бесите от римляните продължило няколко века. През 395 година земите на днешен Велинград попаднали под властта на Източната римска империя – Византийската. По това време областта е била нападана от различни племена и особено много от славяните. За да спре тези нашествия, византийския император Юстиниан, усилено започнал да строи крепости по северните склонове на Родопите. В района на Чепинското корито са открити останки от такива крепости – северозападно от село Костандово, над доминиращата на селото височина наречена Калето и северозападно от Каменица в местност Градот.

В началото на 7 век византийската съпротива обаче рухнала окончателно славяните заседнали в целия балкански полуостров и чепинския край също попаднал в техния обсег затова в следващата статия.