“Две очи, една душа и едно сърце са малко – за да хванеш безграничността, да се напиеш от невидимата струя на вечното, на тоя мир величествен, и да го побереш във себе си.“ –

“Из недрата на Родопите”, Иван Вазов

През далечната 1892г. народният будител Иван Вазов посещава Чепинската долина, назовава я „райски хубава“, и публикува в пътеписа си „В недрата на Родопите“.

Иван Вазов из Чеписнкия край

Отсяда в хана на Дядо Даскал в Лъджене. Харесвал местните ястия – пъстърва с шест билки, която му приготвили чепинчани на Клептуза, също боб Софенка с праз и блага баница, разказват велинградчани в мемоарите си.

Посещава няколко пъти местността Мангов Льон (предишното име на Вазова поляна), под връх Острец и прекарва часове, вглъбен  в съзерцание и четене. Думите и мислите в човешката му книга се виждат дребни и пусти пред великата книга на естеството.

Започнал с преклонение пред хубостта на Родопите „Който не е видял Родопите през живота си, той не е видял България!“. Писателят стига до прозрението, че човек е един и същ и в дворците и в колибите. Размишлява върху душевността на българина…

Днес над Чепино, в местността Мангов Льон, признателни потомци са поставили паметна плоча, издигнали заслон, сковали пейки.

И в чест на будителя местността е кръстена Вазова поляна

Осъзнал необятността на България, някога през 1882г. Вазов пише „Отечество любезно, как хубаво си ти“ , но завършва с горчивите думи “и ние в тебе, майко ще умрем чужденци!“.

Днес Вазова поляна е кръстена в негова чест, но там отмора и вдъхновение може да намери всеки от нас!

За съжаление понякога има хвърлени боклуци на поляната. Ясно е, че всеки който руши и изхвърля отпадъци – не е дошъл тук за да се наслаждава на хубавата природа, а да се наяде и да се напие. Затова, както е казал Вазов, ще умре чужденец, в собственото си отечество.

За ваше улеснение вграждаме карта.

На път към Вазова поляна, ако идвате от Центъра се минава през Светещият Кръст и Гроба на Вела Пеева. След това полянката на Попин Камък, Войнишка и Христова поляна.