Илинденско-Преображенското въстание и Чепинската котловина
Преображенското въстание
Илинденско-Преображенското въстание
Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е едно от най-значимите събития в българската националноосвободителна борба. Организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), то има за цел да освободи българското население в Македония и Одринска Тракия от османска власт и да привлече вниманието на Великите сили към тежкото положение на българите в тези области.
Предистория на въстанието
След Берлинския конгрес (1878 г.) Македония и Одринска Тракия остават в пределите на Османската империя, въпреки че населението там е преобладаващо българско. ВМОРО, основана през 1893 г., започва активна революционна дейност с идеята за автономия на тези територии. В началото на XX век организацията взема решение за въоръжено въстание, насърчено от вълната на национални движения на Балканите.
Начало и ход на въстанието
Въстанието избухва на 2 август 1903 г. (Илинден) в Битолския революционен окръг. Българските чети бързо освобождават редица села и установяват временно самоуправление, най-известното от които е Крушевската република. Въпреки героичната съпротива, османската армия, многократно превъзхождаща въстаниците, потушава въстанието с жестокости и масови кланета.
На 19 август (Преображение) въстанието се разраства и в Одринско. Най-значителният успех е превземането на Василико (днешен Царево) и Малкотърновско, където въстаниците създават самоуправление.
Последствия и значение
Макар, както казахме, въстанието да е потушено с жестокост, то привлича вниманието на международната общност. Велики сили като Русия и Австро-Унгария настояват за реформи в Османската империя, но реална помощ за българите не идва. Загиват хиляди въстаници и цивилни, а множество българи са принудени да бягат в свободна България.
Илинденско-Преображенското въстание остава символ на борбата за свобода и национално обединение. Героизмът на участниците вдъхновява следващите поколения и остава неразделна част от българската историческа памет.
Отражението на Илинденско-Преображенското въстание върху Чепинската котловина
Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) оказва значително влияние върху различни български региони, включително Чепинската котловина. Въпреки че този район не е пряко въвлечен в самите бойни действия, той играе важна роля в подкрепата на въстанието и е засегнат от последиците му.
Роля на Чепинската котловина във въстанието
Чепинската котловина, намираща се в Западните Родопи, по това време е населена предимно с българи, включително голяма част от населението на Велинград и околните села. Районът е свързан с революционното движение чрез Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), която има свои структури и тук.
Местни революционни дейци като Иван Бошняков, Стоян Чапаров и други поддържат контакти с въстаниците в Македония, като подпомагат организирането на чети и снабдяването с оръжие. Чепинската котловина се превръща в един от маршрутите, по които преминават оръжие, боеприпаси и доброволци към въстаническите райони.
Бежански вълни и репресии
След жестокото потушаване на въстанието от османската власт, голям брой бежанци от Македония и Одринска Тракия намират убежище в Чепинската котловина. Местното население ги приема и подпомага, но това води и до засилване на османския контрол в района.
Повечето от преселниците от Банско и Разлог си остават да живеят тук, като повечето разложки преселници остават в Чепино, сегашен квартал на Велинград. И дават голямо отражение на бита и обредностите в Чепинския край. Твърди се, че те налагат капамата в този край, която днес е неделима част от зимната трапеза на велинградчани.
Но междувременно във все още поробените части на България Османските власти предприемат репресивни мерки срещу заподозрените във връзки с ВМОРО, като арести, обиски и преследвания на революционни дейци. Въпреки това местните българи продължават да оказват подкрепа на националноосвободителното движение.
Дългосрочни последици
Макар Чепинската котловина да не е била бойно поле на въстанието, последиците му оставят траен отпечатък върху региона. Бежанските вълни, засилените османски репресии и революционните идеи допринасят за нарастващото национално самосъзнание на местното население. Тези процеси по-късно ще изиграят роля в събитията около Балканските войни (1912–1913), които окончателно ще освободят региона от османска власт.
И говорейки за бежанските вълни не можем да не споменем самоотвержения акт на Радон Войвода.
Радон Георгиев Тодев е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Радон Тодев (36-и в третата колона).Роден е в 1872 година в Банско, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия бански род Тодеви.
Учи в родното си село и в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва IV клас. Връща се в Банско и работи като учител. Става член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията.
По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на заветната чета, благодарение на която много семейства са спасени
На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 година заедно с четата си от 70 души води сражение с османски войски, като прикрива и охранява изтеглянето на местното християнско население от подпалените разложки села.
Ден преди това в църквата „Света Троица“ в Банско поп Стойко живи опява четниците, защото знаели, че отиват на сигурна смърт.
Над местността Света Богородица в Годлевския балкан четата влиза в бой с 600 души тежковъоръжен аскер (редовна войска) и над 1000 души башибозук.
След петчасово ожесточено сражение четниците постепенно са обкръжени, нямат вода и боеприпасите привършват.
Но никой не приема предложението на турския командир, албайбаши (полковник) Мустафа Селим Хаджиоглу да се предадат. И макар че той им гарантира безопасно изтегляне, запазване на оръжията и на знамето. Когато патроните им свършват, Тодев и хората му водят ръкопашен бой до последния човек, загива цялата чета, а жертвите за аскера са 119 души. Практически цялото цивилно население, което охраняват, успява да стигне и пресече българската граница.Местността Света Богородица получава името Радонова позиция, а сражението е възпято в народни песни.
Илинденско-Преображенското въстание е не само акт на героизъм, но и събитие, което докосва всяко кътче, свързано с българската национална кауза – включително и Чепинската котловина.
