Велинградските земи от праисторически времена

Велинградските земи от праисторически времена

Първобитните хора по Велинградските земи в праисторически времена

Чепинската котловина и околните планински ридове са били обитавани още през старокаменната епоха – 100-40 хил. години пр.н.е. Доказателство за това са намерените кремъчни оръдия  на труда в м. „Кремените“ в района на язовир Беглика.

Бесите по тези земи

Наченки  на материална и духовна култура, намираме много години преди Новата Ера. Първите жители са били траките от племето беси, от които до наши дни са достигнали множество могили, културни паметници и названия на местности. В този район може да се търси и светилището на бесите – на бог Дионис.

След идването на славяните и прабългарите(6-7в.), тези три народа се сливат и формират българската общност, както става и в мизия, Тракия и Македония. Истинският икономичаски растеж на Бъглария става след сливането на трите народа, присъединени под ханското управление.

Траките са изиграли най-голяма роля в оформянето на езика и културата по този край. Столицата им Бесапара се намирала край гр.Пазарджик (днешно село Синитиево). В древността тук за пророчество е идвал дори Александър Македонски. Останали са някои тракийски думи – Дорково, Клептуза, Чехльово, Бусак, Сивек, Трушан и много други. Посочените думи не се срещат в речника на тогавашните културни езици – латински и гръцки.

Присъединяване към българската държава

Чепинската котловина вероятно е присъединена към българската държава при хан Маламир, внук а хан Крум  и син на Омуртаг – около 836г. – приблизително 150г. след създаването на България. Трябва да отбележим, че Византия изобщо не е имала власт над населението тук, наслението е било под пълно самоуправление. Това състояние е характерно за всички следващи периоди, дори и през самото Османско робство.

В следващите векове населението тук следва съдбата на цялата българска държава. Попада под византийска власт (1018-1185). След въстанието на Асен и Петър и Чепинско извоюва своето освобождение. Обаче  за владетел идва Иванко, убиецът на Асен, покровителствуван от Византия. В последствие, обаче, цар Калоян го сваля от кратко заемания му престол и той избягва във Визнатия.

Управлението на Родопите се поверява на племеника на цар Калоян – Деспот Слав. Той ги управлява справедливо, мирно и градивно двадесет години (1212-1230г.). За своето постоянно пребиваване избира живописната крепост цепина, а притежава летен дворец в село Доспат. (днес вече град). Последният дори е наименован на него Доспат (от Деспот). Той успява да стабилизира икномиката във своето феодално владение, проявява се и като добър и интелигентен Дипломат. За да запази владението аи той се сродява с латинския император Хенрих IV,  като се жени за дъщеря му Анеза. Вероятно от там идва и названието на една местност край Велинград – Анезица.

След убийстовото на цяр Калоян , заемането на престола става от узурпатора цар Борил. Но Деспот Слав отстоява и успява да запази териториите си. В знак на ужавение и почит хората нарекли Родопите – Славееви гори и язовир Доспат на него. След смъртта на Деспот Слав , Византия завзема територията на неговото владение, но за кратко. Цар Иван Александър умело ги присъединява към България една година по- късно.

Идва и най- голямото изпитание за българския народ. – османското робство.  То не подминава и Велинградските земи. За него четете в тази статия.