Ах, тези Велинградски гори! Толкова много места, толкова малко време! За щастие мястото за което ще говорим тук, е близко до града. “Баба и дядо” е скален феномен, наподобяващ две човешки осанки – от незапомнени времена, наречени ”Баба и дядо”.

Скалният феномен се намира на изхода на квартал Лъджене, северно от р.Луковица, по посока Белодробна болница. Боровата гора, като че ли е направила място на каменния масив да прорасне от земята. Човек може да се качи на скалата и от там ще му се открие красива гледка към връх Острец и Марини Ливади.

Иван Докумов, споменава за легендата за Марина Ливада в своята книга Родопска Правда – 1959г.

По време на помохамеданчването турските войски заседнали в село Костандово. В дома на протопоп Константин изпратили на квартира еничарския главатар Пенджик ага. Още при пристигането си като видял Мара, харесал я и я поискал за жена. Семейството изтръпнало и решило да изпрати девойката при роднини в Каменица за да я скрият. Но за да не представлява опасност за тях тя решила да избяга и да се скрие в гората. Поела към връх Острец, но манастирът на върха бил зает от еничарска чест. Тя разбрала, че ще бъде хваната и скочила от висока скала. Близките й пренесли тялото на това място и сега то се казва Марина ливада.

Името на скалната грамада произлиза от съществувалите на върха два камъка, наподобяващи глави, завършващи осанките на бабата и дядото. Преди години едната от тях паднала, но местността продължава да си носи името.

В недалечното минало мястото е било пункт за среща на партизаните. Има постамент с плоча, известяваща ни за това.

Как да стигнем до Баба и Дядо?

След небезизвестната и едноименна кръчма “Баба и дядо”, трябва да продължите около 100 метра по пътя до тази ограда.

Влизате и продължавате по ясно очертаната пътека. Или ако е зима просто държите дясно. След 5 минути сравнително голяма денивелация ще стигнете до един огромен каменен масив – това е Баба и Дядо.

Можете да се качите отгоре (наподобява тераса) и пред вас ще се открие гледка отдясно към върховете Голям и Малък Острец, а отляво към  красивите Марини ливади.

Полянката отгоре до скалите също е доста слънчева и приятна – така че можете да отдъхнете.

Не е задължително да се спускате по същия път. Ако продължите нагоре по пътечката ще излезете по пътя за Никулова черква.

Тя е много красиво параклисче, сгушено в гората. След това ще се спуснете към слънчевите поляни на Гергевана и можете да слезете при Почивна станция Вита.

Така сте направили една много приятна разходка, едновременно в гората, но и в близката периферия на града.

Вграждам карта на “Баба и Дядо” за ваше улеснение

Весела и незабравима разходка!