Бабинден e празникът, в който изразявяме уважението и обичта към всички баби, а също и акушерки. Защото те са тези, които носят нов живот и нова надежда!

Във Велинград празнуваме Бабинден по различен начин от всичките ни други празници, без църкви и без литургии. Това е така, защото този празник е толкова стар, че датира отпреди да приемем христянството по тези земи!

Витаят мнения, че Бабинден и Гаганицата са тракийски обичаи, оцелели и до днес! Четете още за древните обичаи тук:

Бабинден в миналото

Бабинден се празнува изцяло по женски, младите невести отивали в дома на селската баба акушерка, забирали я с менче с вода и босилек. Носели й дарове – печена кокошка, пити, баници, ракия и вино. След това групата отивала до реката , където измивали бабата със студената и бистра вода. Прибирали се в къщата на бабата и започвало радостно пиршество!

Възрастни жени разказват как се е празнувал Бабинден преди 80-90 години във Велинград. Когато са били деца е имало зимни студове от минус 20-30 градуса под нулата.

„Не можеш да си покажеш носа навън. Но ние, рояк дечица, тичахме ту тук, ту там , във всички махали. Искахме да погалим всички бабинчета, да поздравим щастливите баби и майки, да се хванем на всяко хоро. Гледахме как майката на малкото дете в знак на обич и уважение ще посети бабата-акушерка, ще й полее да се измие с вода и сапун, ще се благославят взаимно за здраве, щастие и берекет!

Поднасяха се подаръци – израз на човешка и майчина признателност. А после в дома на щастливите родители заедно с роднините и приятелите започват гощавките, песните, радостите и непременно витито българско хоро. Всеки род извеждаше свое хоро. Колкото по голям родът – толкова по голямо хорото. А после се прибирахме вкъщи и си спомняме за видяното  и преживяното  откъм комичната му страна – особено като бабите ги къпеха в реката. Смях изпълваше къщата, а мама ни питаше „Откъде го събрахте толкоз смях?“

По старите обичаи на този празник се давали и имената на децата.

Бабинден е двоен празник за Велинград. По щастливо съвпадение тук през 1878г. пристига полк от армията на Генерал Гурко за да ознаменува Освобождението. Така че за нас велинградчани – той е символ на две велики начала – раждането на човека и раждането на свободата!

Много се е променило от тогава – бабите вече не израждат, майките раждат в родилни домове, но този древен празник се тачи със същата сила във Велинград – със сбирка в общината, наричане на децата и семейни и родови почерпки!

Бабинден се празнува все още така тържествено и радостно във Велинград!