Цепина

Както сме споменавали и в предишна статия, крепостта Цепина е последната Родопска крепост, която е паднала под турско робство.

Цепина е построена в местността Метоха, на 3 км. северозападно от село Дорково.

Много хора не знаят, но Цепина не е просто крепост, тя е част от комплекс от крепости, започващи от Лакъта (землището на село Драгиново), Тъпанарското градище, Ходжови скали и Стража – разположени над Хмела, и най-вероятно и Алков камък. Според историците – те са построени през времето на император Юстениан, а след това завършени от Анастасия Декори (491-518г.)

Големо значение Цепина добива и след убийството на Асен I, когато Иванко бил назначен от византийците, при които избягал за управител на Пловдивската област.

Много войски тук са били сравнявани със земята, от умелите ни войници и стратези и непревземаемата структура на крепостта. Историята познава множество опити да се превземе крепостта, но всички са се проваляли безславно. За тази крепост е паднала и главата на Михаил II Асен (1240-1247).

Не можел да я превземе турският военачалник Гаази Даут.

Когато турците завзели завзели цялата Южна България, само цепина, заедно с чепинското корито останала като незавзет оазис в Родопите и продължавала борбата.
Главнокомандващия турските войски Бейлербей Лала Шахин успял да добие крепостта с преговори и при известни условия (с договор), който бил спазван до мрачната 1666г.

История

Когато султан Мурад I се убеждава, че крепостта няма да падне със сила, праща най-добрия си пълководец да се заеме със задачата. Той бил много хитър. Новодошлият мислил дълго и планувал как да я завземе, дори с цената на подлост.

Легенди разказват как хванал непослушно дете, избягало от крепостта и принудил майката да извърши предателство. Но това е малко вероятно, защото стените били много високи и някой не е можел да ги пристъпи – ни отвътре ни отвън. Камо ли дете.

Превземане на Цепина с хитрост

 Скоро поробителите решават да спрат водоснабдяването. Дълго търсят водоизточника, но без успех! Но един стар османец ги подучва да назобат едно магаре със сол. Известно за магаретата е, че когато са жадни те винаги ще намерят вода. Пускат животното да броди из крепостта в търсене на живителната течност. Не след дълго то я намира и отрязват водоснабдяването в крепостта.

И до днес този извор се нарича Мулешки кладенец.

Не след дълго омаломощените жители на крепостта вече не са в състояние да се противопоставят. И все пак османците не влизат през крепостните порти ведно със смъртта и унищожението, както са планували.

И така през заветната 1373г. твърдината пада в османски ръце.

Но въпреки всичко крепостниците успели да си издействат дадени правомощия. Едно от условията им било след завоеванието, местността продължава да се нарича Цепина. И до днес се нарича така от местното население. Но понеже в турския език няма звука „ц“ , с годините то се е трансформирало в „Чепино“, и от там идва името на цялата котловина. Има и днешен квартал със същото име, който се намира отвъд планинския рид и днес е част от град Велинград.

Крепостниците успели да се договорят с поробителите и още условия – като в замяна те трябвало да ги помагат на османците по време на войни, например. Така че местното население се е ползвало с много широк набор от правомощия.

Всички те са отнети през мрачната 1666г., когато Османската империя е започнала да губи позиции в Егейско море и е решила да затвърди властта си тук чрез масово помохамеданчване и религиозна асимилация. Но за това в тази статия:

За съжаление бремето за българския народ едва започва – повече прочетете тук!