Каменският диалект

Както сме споменавали и преди Каменското, население е най-старото, населявало днешните велинргадски земи. За разлика от чепиското и лъдженското, които са съставени предимно от преселници от Банско, Разлог и други градове.

Кога точно е формирано село Каменица е трудно да се каже, но по всяка вероятност е било преди 15ти век. Иван Докумов е правил по -задълбочени проучвания и се знае, че живота в днешен Велинград започва от Каменица, и по- точно около изворите „Власа“ и „Сярна баня“.

Какво е старото име на Каменица, не се знае.

Каменският диалект е формиран векове и е много отдалечен от съвременният български език.

Той принадлежи към родопските диалекти, като има много думи, които не се срещат никъде другаде.

Ахмак – наивен човек, будала

Баалавец – парче сланина от корема на прасето, което се готви когато сде коли прасро и цялата гозба при клането на прасето.

Баало – бълха

Бабаник – голям огън

Бабар – търтей, също голяма муха

Бакун – дъвка

Бандера – дълго дърво

Баруга – локва

Билюр – чаша

Блескунка – светулка

Буга – кал

Бурубонки – плодовете на хвойната

Ведрица – съд за хранене на прасетата

Врънка – лъже, изнудва

Гагалки – сърми

Гебересал – умрял

Геберме – тромав човек

Гугурета – джанки, диви сливи

Гудебъл – голяма риба

Джангардаци – инструменти

Джугла – връх

Джуджен – пор

Джулей – охлюв

Джурец – щурец

Дзурли – устни

Додник – тояга, тънко дърво

Дребак – млада борова гора

Заврътник – яка на дреха

Зуница – горска ягода

Зурландисвам- присеснявам някого, карам го да работи по-бързо

Иней – скреж

Инка – фуния

Йетки  – семки от тиква

Калце – чорапи

Качка – кука

Кесерия – носна кърпа

Клепаре – чехли

Клюнкъ – кюнец

Кокичка – костилка

Копан – чук

Кочове – пуканки

Крапандук – паднало дърво

Круднур – ледена висулка

Кръклизи – ножица

Кръндак – пън

Кукуца – юмрук

Кръпандук – късо, обло дърво

Куна – икона

Кутел – дървен съд за чукане на пшеница

Лаана – зеле

Леп – хляб

Маалки – кочани от царевица

Маана – недостатък, кусур

Меджер – брава

Маджуне – картофи

Марок – котарак

Мушлика – червей

Набодня – вилица, също вила за сено

Навуща – обувки

Назакь – килер

Ошка – дебело дърво, лост

Пенюга – пън, корен, който не се цепи

Петелька – риза, само че не с копчета, а с връзки

Писнюк – мръсен, нечистоплътен човек

Плющици – плочи

Поаль – плъх

Подлогар – подметка

Помет – метла

Попадийка – невестулка

Просеник – качамак

Ропа – дупка, яма

Саладжа – люлка за бебе

Саньо – шейна

Сач – глинена тава

Треперушка – роза

Туч – голям звънец за овце

Търдясало – нещо, което е започнало да гние

Чопал – сърп, кука за скубане на сено

Чучул – качулка

Шамак – поляна

Шевре – кърпа

Шуле – канче, шише за вода

Шушлоп – черга за спане

А ето и една шеговита извадка от книгата “Казано на каменски”, издадена през 2008 г., авторите проф. Георги Пухалев, Славка Керемидчиева и Илияна Генев-Пухалева.

Каменският диалект в азбука

А като “йЕгне” – агне, “ес” – аз
Б като “тОпАнь” – барабан, “вАпцвам” – боядисвам
В като “нАбодньа” – вила, “бунЕла” – вилица, “рОпа” – варница
Г като “ушАтка”, “дУда” – гърне, “пискУнь” – гайда
Д като “шкЕндра” – дръжка, “кърпУс” – диня
Е като “ичимИк” – ечемик, “изИкь” – език,
“брусАль” – едър
Ж като “джилЕтка” – жилетка, “алтОн” – жълтица
З като “лАана” – зеле, “дзимбИль” – зюмбюл,
“шикЕр” – захар И като “зимник” – изба, “бласкУнка” – искра
Й като “Дана” – Йордана
К като “маджУнь” – картоф, “цУка” – кана, “жълвО” – костенурка
Л като “чибУк” – лула, “цер”, “ильАч” – лекарство
М като “бърдОква” – маруля, “суфрО” – маса
Н като “малОнь” – налъм, “кръшИлка” – нарцис
О като “джулЕй” – охлюв, “трем” – обор, “папуци” – обувки
П като “джам” – прозорец, “каУнь” – пъпеш, “месАль” – покривка
Р като “мусАндра” – ракла, “плЕаф” – рус
С като “гагАльки” – сърми, “карЕкла” – стол, “курабИи” – сладки
Т като “кьукьУнь” – тютюн, “гвАцам” – тъпча
У като “брЪнза’ – устна, “льУскам” – удрям
Ф като “васУль” – фасул, “дървИче” – фиданка, “Инка” – фуния
Х като “фУрка’ – хурка, “фурнАт”, “питАр”, “леп” – хляб, “ълвО” – халва
Ц като “кИтка’ – цвете, “чурУлек” – цицина
Ч като “саАт” – час, “саАтник” – часовник, “рудАнь” – чекрък
Ш като “табАнь” – шина, “саньО” – шейна, “гУша” – шия
Щ като “шрЪкель” – щъркел, “благАт” – щастлив
Ъ като “кишЕ” – ъгъл, “в кОтът” – в ъгъла
ь – няма думи, които започват с “ь”
Ю като “тумурУк” – юмрук
Я като “йЕбълка” – ябълка, “ицЕ” – яйце, “йЕре” – яре, “брусУк” – язовец

Ако и вие знаете някоя стара дума от каменският диалект, напишете я в коментарите, за да съживим и съхраним този диалект.