Пещерата Лепеница е вкопала величетвените си тунели в полите на Връх Сютка. Тя е на 55то място от 100 Национални туристически обекта.

Тя е простряла коридорите си на 3 етажа, като първия е потънал във вода от подземните реки и езера. Средният етаж е сух, но при дъждовно време също се пълни с вода. А третият етаж е напълно сух.

История на Лепеница

За да изследват Лепеница и пещерите около нея, жителите на Ракитово създават през 1930 г. първия клон на Българското пещерно дружество – София. Още преди това, през 1925 и 1927 г., биоспелеологични изследвания при своето посещение в нея прави акад. Иван Буреш (1885 г. – 1980 г.) като ръководител на Царските природонаучни музеи. Така че, Лепеница е една от първите картографирани пещери в страната.

След това 50 години пещерата била затворена за посетители, а по-късно обявена за природна забележителност.

Природата е била щедра откъм пещерни скулптури в Лепеница. Има множество сталактитни и сталакмитни образувания – а човешката фантазия може да ги оприличи на животни, чадъри, гори, оръдия и нежни драперии.

Официално наименовани са подземната река, залата със звездното небе, разнообразието от тигрова кожа, крокодила, водопадите, иконата с Богородица, залата с младоженците, наклонената кула от Пиза, сталактонът с цепката, камината, пеещите драперии, звукът от камерната зала, залата с гвардейците, езерата… Няма някой който да е посетил пещерата и да не разказва с оживление за този невероятен, но същевременно скрит свят.

Пещерни образувания

Едно от редките чудеса на подемния свят се намира тук – пещерни бисери. Туристическият маршрут в пещерата дава възможност да се видят красиви представители на почти всички видове пещерни образувания, но най-впечатляващи са многобройните пещерни бисери. Те се образуват като истинските перли от песъчинка, попаднала във вода, която в течение на много години се обгръща в калцит, за да придобие кръглата си форма. В Лепеница някои с големина до 3 мм. Познати са също като пещерни перли. Те се образуват в продължение на хилядолетия и ако се извадят от пещерата и се изсушат се разпадат на прах.

Други интересни структури са: хеликтити, висулки с „чешмички“, сталактити под ъгъл.

Уникална за България е и залата с кратерите. Нещо повече – пещерни кратери в Европа има само на две места – в пещерата Лепеница и в още една пещера във Франция.

Понеже част от водата й се заделя за водоснабдяването на квартал Чепино – свободният достъп до нея е забранен. Влизането в пещерата се осъществява само с водач. Има метална решетка отпред и за това е нужна предварителна уговорка по телефона. Допускат се групи от до 10 човека.

Трябва да се отбележи, че пещерата е много релефна, с тесни участъци и не се допускат хора с двигателни проблеми.

За посещения

Желаещите да посетят Пещерата Лепеница с ниска кола или автобус трябва да изберат за изходен пункт Ракитово. Пътят минава през горски пропускателен пункт и продължава 11 км. по асфалт до вилна зона Ремово. От там пътуващите с автобуси продължават пеш по живописна маркирана пътека, дълга 1 км., около 20 минути, до входа на пещерата. Пътуващите с автомобил продължават от Ремово още 3 км. по асфалта и 3 км. по път макадам (чакъл) до входа на пещерата Лепеница.

Изходен пункт от Велинград е Клептуза в квартал Чепино в посока с. Сърница. След около 10 км. асфалта свършва и започва път макадам (чакъл) с дължина малко повече от 2 км. Пътуващите с джип безпрепятствено могат да стигнат до входа на пещерата, а тези с ниска кола могат да оставят колата на края на асфалта и да ходят пеш около 2200 м.

В сухата част са открити фрагменти от керамика, а непостредствено до пещерата има средновековна крепост. Останките датират от преди христа, и се смята че са част от светилище на бог Дионисий – и за това пещерата Лепеница е позната като Дионисиевата пещера.

Работно време:

Пещерата е отворена всеки ден от 10.00 часа до 16.00 часа в периода от 1 април до 30 ноември.

Контакти:

За контакт: 0895755885, 0877808770

e-mail: sviltop1@abv.bg ; syutka@abv.bg

Информация може да се намери и на www.sutkya.org .