“Природата може да вдъхнови само великите умове”

великите умове
Когато си представите мястото, където прекарвате дните си, какво виждате? Стерилните пространства на офиса? Флуоресцентно осветените му коридори? Климатизирания салон на кола, автобус или влак?
Едва ли чувствате тези пространства като естествената среда. Ясно е, че живеем живот, който е далеч от природата.
За щастие, тези редове могат да ви помогнат да се пренасочите към малко по-осъзнато съществуване. Нека тази статия бъде не само вдъхновение от най-великите умове, живели някога. Но и наръчник как вие да се научите и се свържете отново със своята същност. Защото както всяко друго живо съяество ние сме едно произведение на природата.
Ще ви покажем и как внимателно да наблюдавате чудесата на дивата природа. Вдъхновени от растенията, животните и екосистемите около нас, уроците, представени тук, показват, че мъдростта се намира извън пределите на цивилизацията ни.
Алеко Константинов пише за Велинградския край, вдъхновен от природните красоти на района.
А когато Алберт Айнщайн се изправял пред труден проблем, той имал малък ритуал, който му помагал да преодолее умствените си блокажи.
Не се задълбочавал в книги или часове наред и не решавал уравнения на черна дъска. Вместо това просто излизал навън.
Когато великият физик достигал предела на възможностите си, той се разхождал из градините на университетския кампус. Там тихо съзерцавал заобикалящата го природа. Но не търсел конкретни отговори – просто наблюдавал величието на природата и оставял сложността на земните екосистеми да го изпълнят с възхищение.
За Айнщайн разбирането на природата не било целта. Той се стремял да изчисти ума си, като приемал, че светът винаги ще остане отвъд пределите на познанието.
Подхождайте към света с нов поглед, като приемете неговите загадки.
Айнщайн не бил единственият учен, вдъхновен от необятността на природата. Астрономът Карл Сейгън, физикът Едуард Уитън и специалистът по поведение на примати Джейн Гудол също са говорили вдъхновено за важността на загадките в работата си. Въпреки че тези изтъкнати учени посвещават кариерата си на изучаването на природния свят, те признават, че някои аспекти на живота ще останат извън нашето разбиране.
Когато осъзнаваме сложността на природата можем подхождаме към всяко едно нещо с почуда и удивление.
Помислете за интерсната природа на атомите. Всеки елемент е изграден почти изцяло от празно пространство между ядрото и електроните си.
Всъщност 99.9999% от всичко е, по своята същност, почти нищо.
Въпреки тази реалност е невероятно, че можем да ходим по земята, да вдигаме предмети или дори да съществуваме!
Децата са отлични в ученето! И ние като възрастни не бива да губим това чувство за удивление, което дава специална близост с природния свят. Помислете само за времето, което децата прекарват в игра, копаене в земята или разговори за животни. Поддържането на този вроден ентусиазъм е най-добрият начин да помогнем на децата да разберат важността на природата.
Проучване на Американския институт за изследвания дори установи, че заниманията на открито подобряват резултатите на децата по природни науки с 27%.
великите умове
Вие също можете да се възползвате от това. Просто намерете момент да се потопите в природата. Излезте навън и изключете аналитичния си ум. Вместо това се съсредоточете върху сетивата си. Вижте шарките по листата, земята и растенията. Помиришете полена във въздуха. Усетете слънчевата светлина върху кожата си.
Ако е тъмно, погледнете нагоре към звездите. Може да не разбирате как всичко това се свързва, но знанието, че е така, ще ви изпълни с удивление.
Известният учител по дзен Тик Нят Хан обича да играе игра с новите си ученици.
Тя е проста – той вдига празен лист хартия и пита учениците си какво виждат. Някои казват, че виждат чистота, спокойствие или спокойно, облачно небе. Но Нят Хан вижда нещо различно – той вижда целия свят.
Както обяснява уюителят, хартията е направена от дървета, а дърветата – от въздух, почва и слънчева светлина. Освен това, превръщането на дървото в хартия изисква труда и уменията на дървосекачи и майстори. Разбира се, тези работници зависят от храна, която фермерите отглеждат в почвата. Така че, празният лист хартия всъщност не е празен – той съдържа частица от целия живот на Земята.
Всички неща са не само взаимосвързани, но и взаимозависими!
Урокът от играта с хартията на Нят Хан може да изглежда очевиден, но науката дълго време се е съпротивлявала да го приеме. По време на Просвещението мислители като Декарт, Нютон и Галилео започват да изучават природата емпирично, като виждат всичко като отделно и независимо. Например, биолог би изследвал как функционира едно животно, без да разглежда по-широкия му контекст.
Но с времето науката започва да възприема по-общ и по-екологичен начин на мислене. Този подход признава сложната мрежа от взаимодействия, която поддържа природата. И в момента науките се срещат в по-интердисциплинарни измерения.
Ето един пример за взаимосвързаност:
Представете си стар дъб. Как оцелява той? Точно така, разчита на почва и слънчева светлина, но също така и на други организми. Дълбоко под земята корените му са вплетени в мицела на гъбите. Дървото дава хранителни вещества на гъбите, а в замяна получава елементи като азот и фосфор.
Чрез тази мрежа от гъби, цяла гора от дървета може да комуникира помежду си. Дървета, които се затрудняват да растат, могат да изпращат химически сигнали за помощ, а здравите дъбове могат да им изпращат необходимите хранителни вещества.
Хората също не са отделени от тази мрежа на живота. Дърветата отделят антимикробни съединения, наречени фитонциди. Разхождайки се в гората, вдишваме тези полезни вещества, които засилват имунната ни система. За този феномен и още много сме говорили в тази статия:
Диверсификацията е ключова
Ако имате възможност да разгледате Родопските поляни през пролетта, щяхте да станете свидетели на уникален природен спектакъл. Те са изпълнени с диви цветя – здравец, лютичета, звънчета и още десетки други видове. Защо такава голяма разнообразност? Всеки вид има свои силни страни. При суша растенията с дълбоки корени оцеляват. При зараза тези с имунитет успяват да издържат.
Разнообразието е защитна мрежа на природата.
Природата е изграждала милиони стратегии за съвместно съществуване през поколения. Това е направило екосистемите изключително устойчиви на промени.
Разнообразието също така е важно за човешкото общество. Какво щеше да стане ако всички хора бяхме еднакви и мислехме по един и същи начин? Светът едва ли изобщо би съществувал, камо ли функционирал.

Дори науката потвърждава това. Изследване на един милион научни статии показва, че най-значимите постижнеия идват от екипи с голямо културно и етническо разнообразие.
Ако погледнете отблизо общностите от бозайници, които обитават тази дива природа, ще забележите поразителен модел. Животинското царство е матриархат. Стадата от слонове на тази савана се ръководят от най-старите женски в групата. Те защитават малките с големите си бивни и използват впечатляващата си памет, за да намират скрити водоеми.
великите умове
Лъвовете също разчитат на женското ръководство. Лъвиците извършват по-голямата част от лова и обучават малките си да станат самостоятелни. В цялата природа женските са толкова съществени за оцеляването на вида, колкото и мъжките. Балансираната екосистема разчита на енергията както на мъжкото, така и на женското начало.
В този ред на мисли, трябва да се научим да уважаваме както мъжката, така и женската енергия, за да живеем в хармония.
Когато говорим за мъжка и женска енергия, тези понятия не се отнасят само до пола. Те са два различни набора от качества или начини за възприемане на света. Мъжката енергия символизира действие, независимост и промяна, докато женската – грижовност, сътрудничество и устойчивост. Двете енергии се допълват взаимно.
В древността хората разпознавали значението на мъжката и женската енергия. Много митове за сътворението описват съюза на тези енергии като източник на живота. Например в Древна Шумерия хората разказвали за богинята на Земята Ки и бога на Небето Ан, които заедно създават плодородния свят.
Въпреки това, преди около 3000 години религиите започват да издигат боговете и да принизяват богините. До ерата на класическа Гърция богове като Зевс станали основните символи на сила и мъжка енергия. Това съвпада с появата на обществен ред, който потискал правата на жените.
Тази промяна продължава да се усеща в западния свят и до днес. В продължение на стотици години жените са били изключвани от различни сфери на обществото – от образованието до правото да притежават собственост. Освен това типично женските качества, като сътрудничество и грижа, са били пренебрегвани.
Ако искаме да възстановим хармонията с природата, трябва да възстановим този баланс.
През 1500-те години френският философ Мишел дьо Монтен прекарвал времето си, играейки със своята котка, вместо да пише нов трактат. Докато се забавлявал с нея, той се замислил: „Когато играя с котката си, как мога да знам, че тя не играе с мен?“
Уважавайте самостоятелността и чувствата на животните.
Монтен поставил въпрос, който тогава изглеждал радикален, тъй като учените не вярвали, че животните имат вътрешен свят. Някои дори смятали, че не изпитват болка. Днес обаче науката потвърждава това, което много култури отдавна знаят – животните са способни на сложни мисли и емоции.
Например:
Пчелите комуникират чрез танци, показващи посоката и разстоянието до храна.
Кучетата и вълците използват фини изражения на лицето и езика на тялото.
Китове и делфини имат уникални звуци, които служат като имена.
Но имат ли животните емоции, подобни на човешките? Данните показват, че това е възможно. Например:
Когато вълци или зайци избират партньор, мозъкът им отделя окситоцин – същият хормон, свързан с щастие и любов при хората.
При слоновете, когато един от стадото умре, останалите често се събират, докосвайки се с хоботи в ритуал, наподобяващ траур.
Признаването на това, че животните могат да страдат, трябва да ни накара да спрем нехуманните практики като тестването върху животни и индустриалното животновъдство. Трябва също правителствата и обществото да третират природата с повече уважение и сериозно да положат усилия за опазване на околната среда.
Друго важно послание от природата идва от ленивеца – животно, което прекарва дните си спокойно, висящо по дърветата на Амазонската гора. Макар да изглежда лениво, всъщност ленивецът е изключително ефективен – всяка част от тялото и поведението му е оптимизирана за пестене на енергия.
Отдавайте значение на това, което наистина има значение в живота.
В природата нищо не се разхищава. Хищниците ловуват само при нужда, мигриращите гъски летят във формация, за да спестят енергия, която би се похабила във фрикцията с въздуха. Медоносните пчели изграждат своите пити в шестоъгълна форма, която позволява максимално складиране на мед с минимално количество восък.
За съжаление, хората често хабят енергия за ненужни тревоги, като социален статус, външен вид или дребнави клюки. Вместо това можем да насочим усилията си към положителни неща.
Разходката сред природата може да помогне за изчистване на излишните мисли. Според изследване на университета Станфорд, дори кратка разходка сред природата значително намалява негативните емоции.
Природата също ни показва, че несполуките могат да бъдат възможности за растеж.
Например, след опустошителен пожар в Монтана през 1988 г., само за девет месеца районът отново разцъфва с по-гъста и здрава растителност. Това е така, защото пожарите освобождават натрупани хранителни вещества, които правят почвата по-плодородна.
Така че нещастията в живота могат да се превърнат във възможности за ново начало и растеж.
Накрая, природата ни учи на значението на междугенерационното обучение.
По-възрастните членове на общностите – както при животните, така и при хората – предават ценен опит и умения. Например:
Слоновете водят стадата до скрити водоизточници.
Старите дървета, като червените секвои, помагат на младите фиданки, като споделят ресурси чрез подземни мрежи от гъби.
Възстановяването на връзката с по-възрастните в нашето общество може да ни донесе мъдрост и перспектива, която само опитът може да даде.
Хората са част от природата, а природата – част от нас.
Ако се учим от дивата природа, можем да намерим уроци за по-хармоничен живот. Природата ни показва важността на загадките, взаимовръзките, разнообразието, пестенето на енергия и приемането на трудностите като възможности.
Когато животът стане труден, направете разходка сред природата. Тя ще ви помогне да изчистите ума си и да се свържете с простите радости на живота.
А вие знаете ли за японският феномен горско къпане? Четете в тази статия: