теснолинейката Септември – Добринище

В тази статия ще разберете:

• Защо немски инженери са твърдели, че построяването на ЖП съоръжение по тази линия е невъзможно?
• Карал ли е Княз Борис III теснолинейката?
• Коя е най-високата жп гара на Балканския полуостров?
• Защо тази ЖП линия сега се преподава в най-престижните политехнически университети в Европа, като образец за съвършено проектно решение?

Пътуването с теснолинейката по маршрута Септември-Добринище влезе в класацията на десетте най-живописни пътувания с влак в Европа. Класирането е направено от британското издание „Гардиън“ (The Guardian). В тази статия авторите на авторитетния журнал ни слагат на равна нога с Германия, Швейцария, Люксембург и Ирландия!

Иронията е, че това е същата теснолинейка, която няколко български правителства наред искат да закрият, но местните хора спасяват. В момента е под закрилата на ЮНЕСКО, със статус – Паметник на Културата.

И наистина трансродопската железопътна линия е впечатляваща във всяко едно отношение! Работата по нея е започната през 1920. Дори архитекурната стилистика на спирките носи отпечатъка на времето. От Варвара до Велинград са по австрийски модел, а към Якоруда вече добиват по комунистически, монотонен облик. Това е защото е довършвана след падането на царското владение. По план е трябвало да продължи до Гоце Делчев. Но този проект така и не се осъществява.

Построяване на теснолинейката Септември – Добринище

Няколко видни австрийски и немски инженери са твърдели, че построяване на подобна жп линия е невъзможно. Причината – крайно опасното и диво дефиле на река Ели Дере. Тогава в България се прибира току-що дипломираният в Германия млад инженер Стоян Митов. При строенето й самият той на няколко пъти е бил на косъм от смъртта след като скални маси са се срутвали до него!

Именно благодарение на Стоян Митов започва проекта на тясната жп линия от Тракия до Пирин.

Но от това значимостта на линията само се подхранва още повече. Прочутото 4 етажно трасе в участъка Св.Петка-Аврамово-Черна Места – сега се преподава в най-престижните политехнически университети в Европа, като образец на съвършено проектно решение. Със нетипичното си междурелсие от 76см., теснолинейката преодолява огромни денивелации, скалисти райони, речни каньони с най-новите за времето си немски решения – т.нар. серпентини (шестици и осмици). На места тя буквално минава под собствените си релси.

Има множество водостоци, мостове, подпорни стени и тунели. Най-дългия тунел е непосредствено преди Гара Аврамово и е с дължина 314м! Което е удивяващо, имайки се на предвид, че в началото на 20 век са дълбани предимно с кирка и лопата.

Интересното е също, че в строежа й са помагали и граждани доброволци! Хората тогава са оценявали колко ще е важен този влак за тях, и затова са обединили усилия с трудоваците. (Според вас възможно ли е това днес?) Всичко това свидетелства за българския дух и трудолюбие, и строителния гении по времето на Княз Борис III. Дори при откриването на една от линиите, Княз Борис III лично подкарва празничния влак. И така остава в съзнанието на всички местни – как Царя кара влака.

Тази железопътна линията е и най-високата на Балканите.

Тя изкачва огромна геодезическа височина – Общо 1029м. От 238 надморско равнище при гара Септември до 1267м. при гара Аврамово! Теснолинейката преминава през много различни природни области – от Горнотракийската низина, навлиза в Западни Родопи, Рила, следва долината на р. Места и достига подножието на Пирин и Разложката котловина. Гледките са изключително завладяващи и живописни, със съхранена дива природа и биологично разнообразие. Заради това е известна и като Алпийската железница на Балканите.

Уникалното за теснолинейката Септември – Добринище е, че е запазена почти в първоначалния си вид, което я прави много ценно историческо наследство. За нас, като европейци, тя има огромно национално културно значение, с което можем само да се гордеем!

А разходката с нея е едно незабравимо преживяване за деца, възрастни и любители на природата, така че си го впишете в списъка с дейности, при посещението ви във Велинград!